Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Музикалните опаковки - първа част



Едва ли почитателите на хубавата музика през годините са избирали своите грамофонни плочи, касети и впоследствие DVD-та и CD-та зара­ди техните опаковки, но със сигур­ност в по-малка или в по-голяма сте­пен са били заинтригувани от тях. И с основание. Ако допуснем, че първи­те любители на шансоните и валсо­вете почти не са имали избор в това отношение, то техните деца и вну­ци са можели да избират между албу­ма с много „яката“ обложка и двой­ния албум на Pink Floyd или Beatles, или… Всъщност няма значение, тъй като връщането назад във времето е по-скоро реверанс към изкуството в различните му проявления, едно от най-изумителните сред които без­спорно е музиката, към техническия напредък на човечеството и негово­то стремглаво препускане към диги­талния свят на технологиите. И тъй като предстои да говорим за музика и музикални опаковки, би било непрос­тимо да не споменем фонографа – един от първите уреди за записване и прослушване на звук, представен в нюйоркския офис на Американското научно списание през 1877 г. от него­вия изобретател Томас Едисон (Фиг. 1а, 1б).

След по-малко от десетилетие на пазара се появил графофонът. Конку­рентът на фонографа използвал за­писи върху восъчен цилиндър (Фиг. 2) вместо върху хартиена лента, както било при фонографа (Фиг. 3). Стиму­лиран да възобнови разработките си върху фонографа, през 1886 г. Едисон представил усъвършенстван модел, записващ върху цилиндър, а продажба­та на готови цилиндри със записи по онова време превърнала фонографа в източник на незабравима музикална наслада. През 1894 г. Емил Берлинер модифицирал графофона (фонографа), като заместил цилиндъра с диск. Ма­кар че Едисон изпробвал и впослед­ствие отхвърлил тази идея, Берлинер я развил, като използвал вдлъбнати­ните в плочата от единия до другия ™ край (вместо поредицата издатъ­ци и вдлъбнатини по цилиндрите на Едисон) най-вече заради възможност­та да се произвеждат готови запи­си чрез щамповане върху плочи от твърд каучук. По този начин се появи­ли първият грамофон и първите гра­мофонни плочи (Фиг. 4а, 4б). За разли­ка от Едисон, който основал собст­вена звукозаписна компания, през 1899 г. Берлинер участвал в създава­нето на компанията Victor, послужила за основа на много съвременни ком­пании, сред които: RCA Victor (САЩ), JVC (Япония), HMV (Англия) и Deutsche Grammophon (Германия).

С течение на времето плочата напълно изместила цилиндъра като носител на звукозаписа, а компания­та на Едисон преустановила произ­водството на фонографи през 1929 г. През 1906 г. музикалната компания Victor представила превърналия се в синоним на технологията за звукоза­пис върху плоча грамофон Victrola.

Паралелно с фонографа се разра­ботвали и други технологии, предназ­начени за звукозаписни студиа, като например създаденият през 1899 г. от датския изобретател Валдемар Поулсен магнитен запис, използван и до днес при аудио- и видеокасети­те. Технологията на записа била част от идеята на учения за създаването на устройство за запис на диктов­ки и телефонни разговори – телегра­фон. Подобно на фонографа в теле­графона също се използвал цилиндър, но с навита стоманена жица – носи­тел на магнитния запис, а по-късно и стоманена лента, заменена около 1920 г. от гъвкава лента с покритие от железен окис. В края на 30-те го­дини германската компания AEG и I. G. Farben успяла до такава степен да усъвършенства записа върху пласт­масова магнитна лента, че звуково­то му качество станало съизмеримо с качеството на най-добрите диско­ви грамофони, дори повече – магне­тофонът имал едно съществено предимство пред грамофона – не се влияел от вибрации и механични въз­действия.

Първите „музикални“ опаковки

Темата за звукозаписните устрой­ства е дълга и тъй като не е пред­мет на настоящото изложение, ще спрем дотук, за да ви отведем в све­та на „музикалните“ опаковки, съз­давани през годините от знайни и незнайни художници по цял свят. Безспорно най-голямо внимание за­служава създателят на първата ху­дожествено оформена обложка на грамофонна плоча Алекс Щайнвайс (1917–2011) (Фиг. 5).

Всичко започнало в далечната 1939 г., когато художникът предло­жил да направи дизайнерски плакат, рекламиращ дейността на звукоза­писната компания Columbia Records. На следващата година се родила и идеята за обложка на грамофонна пло­ча на същата компания. На практика до 1940 г. опаковките на грамофон­ните плочи били твърде невзрачни. Направени от восъчна или обикно­вена хартия, без вложена в тях худо­жествена идея, те не били особено привлекателни дори за любителите на музиката. След успеха на първата обложка и предизвиканата от нея ис­тинска революция в производството и предлагането на грамофонни пло­чи, от таланта на Щайнвайс се въз­ползвали и други звукозаписни компа­нии – Decca Records, London Records и Everest Records (Фиг. 6). За умени­ето си да завладява вниманието на слушателите чрез илюстрации ху­дожникът споделял: „Представях си пъстро, подобно на плакат оформле­ние, което по някакъв начин разясня­ва музиката, която е записана на пло­чата.“

В качеството си на арт дирек­тор и рекламен мениджър в Columbia Records, а по-късно и като дизайнер, консултант, художник и керамик на свободна практика, Щайнвайс създал хиляди илюстрации на обложки за гра­мофонни плочи с класическа, джаз и поп музика.

Обложката се превърнала в не­разделен компонент от опаковката на албума, тъй като в повечето слу­чаи грамофонните плочи се поста­вяли в допълнителна (вътрешна) хар­тиена, картонена, пластмасова или найлонова опаковка, предпазваща ви­ниловата повърхност от прах, меха­нична или друга повреда. Вътрешно­то защитно покритие имало форма­та на джоб, в който грамофонната плоча се плъзвала, преди да се поста­ви във външната опаковка. Отнача­ло в средата на вътрешните опаков­ки имало кръгов разрез, позволяващ четенето на информация за звукоза­писната компания директно от пло­чата, но впоследствие с цел намаля­ване разходите за опаковане на гра­мофонни плочи опаковката останала цяла. Графичният дизайн, фотографи­ята и илюстрацията превърнали об­ложката в рекламен инструмент, съ­държащ името на художника и загла­вието на албума. Впоследствие върху обложката се появили референтен номер, етикет и списък на песните. Като цяло предната част на облож­ката рядко включвала друга информа­ция – на практика тя присъствала на задната част или върху вътрешната опаковка, заедно с подробен списък на участващите в записа на песните членове на групата или гост изпълни­тели, инженери и продуценти. Честа практика било името на автора на дизайна, заглавието на албума и рефе­рентния номер да се повтарят върху гърба на обложката, така че албуми­те да бъдат лесно идентифицирани.

Стандартните ръкави за 78 RPM записите в албумите се правели от относително лека крафт хартия, сгъ­ната и залепена с лента от външна­та страна на обложката с цел да не бъде повредено виниловото покри тие на грамофонните плочи (Фиг. 7). Впоследствие Щайнвайс проекти­рал обложките за Columbia Records по начин, който се наложил като стан­дарт за музикалната индустрия в САЩ.

Обложките в Европа били проек­тирани по малко по-различен начин. От Deutsche Grammophon използва­ли цветна лента плат за подлепване краищата на обложките. През 1954 г. компанията въвела, но впоследствие отхвърлила като неудачна полиурета­новата обвивка, тъй като наранява­ла виниловото покритие на плочите.

Най-популярните записи на Polydor отпреди Втората световна вой­на имали зашити отстрани облож­ки. По-късно EMI, Decca и Philips (в Англия и Холандия) използвали т.нар. flipback. Обложките на германските Telefunken и RCA имали по един сгъ­нат капак. През 1950–1951 г. запазена марка на Remington били тънките уни­версални обложки с отпечатани вър­ху предната част графични изобра­жения и заглавия на записаните музи­кални произведения.

Когато всички звукозаписни ком­пании започнали да използват облож­ките като неотменна част от мар­кетинга на грамофонните плочи, га­рантиращи успешното им налагане на пазара, от Remington се възползва­ли от услугите на Щайнвайс за създа­ването на специално лого за дългос­вирещите плочи, изразяващо принад­лежността на записа на компанията. Идеята на компанията била логото да е стилно и да притежава отличи­телни характеристики, които да са лесно разпознаваеми на фона на дру­гите компании конкуренти. Впослед­ствие Щайнвайс създал подобни лога за Decca и за други компании, за които работил. Освен Щанвайс, много други знайни и незнайни художници записали имената си в историята на звукоза­писната индустрия. (Сн. 8а, 8б)

В качеството си на атрибути, иглите за грамофони не били толко­ва популярни, колкото самите грамо­фонни плочи и техните обложки, но въпреки всичко кутиите, в които се продавали, се различавали по своето лого и цветове (Сн.9а, 9б, 9в).

В ранните години на рекламата предметите и хората били изобра­зявани в черно-бели, а по-късно и в цветни рисунки. С течение на време­то новите печатни техники се нало­жили като по-рентабилни. Това обър­нало погледите на арт директорите и копирайтърите към фотографията и постепенно графичните дизайне­ри били изместени от фотографите. Отначало за обложките на грамофон­ните плочи се използвала хибридна техника – съчетание между графика и фотография (Фиг.10а, 10б), но впо­следствие се наложила чистата фо­тография.

Под влияние на дизайнери като Боб Катон, дългогодишен вицепрези­дент на Columbia Records, оформлени­ето на кориците се превърнало във важна част от музикалната култу­ра, а обложките на албумите – в без­спорен маркетингов инструмент и обект на колекционерска страст. Ма­кар че се използвала още през 1950 г., особено популярна в средата на 60-те години станала Gatefold LP форма­та на опаковката, представляваща двойно сгъната обложка на грамофон­на плоча за двоен албум с артефакти (текстовете на песните) (Фиг. 11).

Създавайки обложки за грамофон­ни плочи, редица художници придобили известност и свързали завинаги име­ната си с творчеството на соло из­пълнители и легендарни групи. Талан­тът на много фотографи и илюстра­тори оставил следа в музикалната индустрия с широк спектър от запом­нящи се LP/CD обложки. Фотогра­фът Мик Кок завинаги свързал името си с Rhapsody Bohemian, графикът Ед Репка – с американската траш метъл група Megadeth (1983–2002), илюстра­торът Анди Уорхол – с американска­та рок група The Velvet Underground (за известно време Уорхол дори бил мени­джър на групата и създал редица плака­ти за нея), Дерек Ригс – с Iron Maiden, Ал Хършфилд – с Aerosmith, Джон Ван Хамърсвелд – с The Rolling Stones. Ре­дица известни художници, илюстрато­ри и фотографи използвали таланта си, за да популяризират музиката на различни изпълнители чрез създаване­то на запомнящи се музикални опаков­ки. За обложки на плочи се използвали и лицензирани или взети назаем от пуб­личния домейн творби на художници и скулптори от минали епохи. Примери за това са корицата на дебютния ал­бум на „Канзас“, адаптирана от стено­пис на художника Джон Стюарт Къри, и особено Coldplay с тяхната Viva La Vida от живописа на Йожен Дьолакроа „Свободата води хората“ (Фиг.13). Сред създателите на обложки за гра­мофонни плочи са и легендарните име­на от фотографията: Ани Лейбовиц (Джон Ленън, Брус Спрингстийн, Пати Смит), Антон Корбин (U2, The Killers, Depeche Mode), Карл Ферис (Джими Хендрикс, Донован, Холис) и др.

Музикалната индустрия в Бъл­гария

Звукозаписната дейност в България започнала през първото десетиле­тие на 20. век чрез представители­те на големите западноевропейски компании Grammophon Company, Deutsche Gramophon, Pathe, Favorite и др., които записвали популярни мест­ни солисти и ансамбли.

През 1931 г. певецът Алберт Пин­кас създал фирмата „Лифа рекорд“, чиято първоначална дейност била за­пис на музика върху матрици в Берлин и Букурещ и тиражирането им у нас върху грамофонни плочи с помощта на две ръчни преси.

През 1934 г. първият български дипломиран пилот Симеон Петров (1888–1950), известен като Симеон Авиатора, регистрирал акционерно­то дружество „Симонавия“ с пред­мет на дейност внос на грамофонни плочи от Франция, а по-късно и про­изводството им в България. По това време под марката „Орфей“ били за­писани над 5000 плочи, основно от ре­пертоара на радио София. В края на Втората световна война в страна­та ни имало четири предприятия, свързани с музикалната индустрия: „Лифа рекорд“, преименувана в „Бал­кан“, „Симонавия“, издаваща под мо­тото на „Балкан“ (Фиг. 14) и про­съществувалите за кратко време „Арфа“ и „Микрофон“. След национа­лизацията през 1947 г. „Балкан“ и „Си­монавия“ се обединили в държавно индустриалното предприятие „Бъл­гария“, ползващо марката „Орфей“ (Фиг. 15). През 1950 г. към Българско­то радио било създадено предприя­тието за грамофонни плочи „Радио­пром“ (Фиг. 16), а две години по-късно звукозаписната индустрия се обе­динила под името „Балкантон“ , при това с напълно затворен цикъл на производство, включващ запис, гал­ванизация, матрица, пресаж, печат на опаковки и контрол. До прекратя­ването на съществуването си като компания през 1989 г. „Балкантон“ на­трупал огромна фонотека от изпъл­нения на фолклорна, класическа, бъл­гарска и чуждестранна популярна му­зика, театрални постановки, поезия и др. (Фиг. 17). Не закъснели и заслу­жените световни награди: Монтрьо 72, наградата на френската академия „Шарл Крос“, на белгийското радио и телевизия, златен медал на Четвър­тото биенале във Валядолид, спе­циална награда Международна злат­на звезда за качество. За съжаление след разформирането на компанията през 1990 г. е трудно да се намери ин­формация за художниците, създавали обложките на грамофонните плочи през годините на съществуването на „Балкантон“.

Край на І част. Към част II.

Екатерина Николова

Част от снимките в материала са предоставени от
Национален политехнически Музей
София. Авторът изказва
специалните си благодарности
към Любов Филипова и
Люба Дашовска за съдействието при подготовката на материала.

1303 София
ул. Опълченска 66
www.polytechnicmuseum.org
e-mail: polytechnic@abv.bg
тел.: 02 931 80 18

 
31.10.2011.
Автор: ProPack Magazine
0 Коментари
Таг :

Дизайн на опаковката

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар