ProPack

Отговорите на тези въпроси се кри­ят в манталитета на производство, съхранение, транспортиране и из­хвърляне на опаковки и отговорност­та, която носят най-вече икономики­те на развитите страни. По данни на Организацията по прехрана и зе­меделие (FAO) на ООН до 2050 г. на­селението на планетата ще нарасне до 9 млрд. души или с 2 млрд. повече от сега. Увеличаването на населени­ето за сметка на изчерпването на все по-оскъдните хранителни запаси е повече от тревожно. Не по-малко тревожен е и фактът, че 1/3 от про­изведените в света храни в размер на 1,3 млрд. тона се губят по пътя от производителя до потребителя. Спо­ред учени от Шведския институт за храни и биотехнологии, ако тези загу­би бъдат сведени до минимум посред­ством по-ефективна обработка на храните, проблемът със световния глад може да бъде овладян. Резулта­тите от изследванията на шведски­те учени могат да преобърнат начи­на на производство на храни в посока съхраняване на вече произведеното вместо соченото за единствено въз­можно свръхпроизводство.

Какво на практика се случва по ве­ригата за доставки?

В страните с ниски доходи в Афри­ка и Азия годишно между 6 и 11 кг хра­на на глава от населението се губят вследствие недостатъци в техни­ката на добиване, екстремни клима­тични условия или поради замърсява­не с микроби. Оказва се, че загубите на храни в Европа и Северна Америка са много по-големи, тъй като в индус­триализираните райони годишно се изхвърлят между 95 и 115 кг все още годни за консумация храни. В този смисъл това, върху което потреби­телите от развитите страни тряб­ва да се замислят по пътя от дома до кофата за смет, е, че по този начин допринасят за глада в бедните реги­они по света.

Увеличаването на хранителните отпадъци рефлектира върху цените на продуктите във всички страни. На практика това означава, че потреби­телите от страните с ниски доходи на глава от населението не могат да си позволят скъпоструващи храни. И не само това – изхвърлянето на хра­ни е свързано с огромни загуби на ин­вестираната в тяхното производ­ство енергия. Клаус Тьопфер, бивш из­пълнителен директор на Програмата на ООН за околната среда и ръководи­тел на Етичната комисия за безопас­но снабдяване с енергия към Герман­ското федерално правителство, счи­та, че опаковъчната промишленост трябва да си сътрудничи с другите звена по веригата за производство, съхранение и доставка на хранител­ни продукти. В опаковъчната индус­трия могат да се направят много неща – от въвеждането в производ­ство на ново поколение опаковъчни машини до използването на най-фини детайли при опаковането, запазващи свежестта и удължаващи живота на хранителните продукти. Multivac опа­ковките са чудесен пример за това.

Възможно ли е постигането на баланс между производството на опаковки в развитите и изостанали­те страни и доколко съпоставими са безгрижието и разточителството на западния свят, базирани на висо­ките технологии, и невъзможността или липсата на убеденост сред жите­лите на бедните страни да защитят храните си, като ги опаковат?

Според Стефан Грунолд от ин­ститута за пазарен и медиен анализ Rheingold в Кьолн изхвърлянето на го­дни за употреба храни след изтичане срока им на годност може да се на­мали с въвеждането в производство на опаковки, отчитащи свежестта и състоянието на продуктите. При­мер за това са опаковките на BASF с техните OnVu етикети, чийто цвят се променя, когато съдържанието вече не е годно за консумация.

Съпричастен към инициативата SAVE FOOD е и швейцарският про­изводител на храни Nestle. Израз на тази съпричастност е инициатива­та на компанията да намали емисии­те си с 20% до 2015 г. посредством подобряване ефективността на про­изводството и опаковането и чрез използването на възобновяеми енер­гийни източници. За целта от Nestle залагат на биопластмасите и нехра­нителните източници (дървета и во­дорасли) на суровини за опаковъчни материали.

Инициативата за запазване на храните се подкрепя и от производи­телите на опаковки и доставчиците на опаковъчни машини. Затова и изра­зът „умни опаковки“ не е само въпрос на мода. Smart опаковките са интели­гентни и активни системи, които не само отчитат качеството и състо­янието на продуктите, но и чрез кис­лородните си абсорбери или специал­ни киселини запазват свежестта и трайността им, като по този начин предотвратяват безсмислената за­губа на храни.

Базираната в САЩ компания Sonoco е известна с иновациите си в разработването на опаковки с ин­тегрирани микрочипове. Вградените сензори могат да отчитат влагата и температурата на храните, както и да алармират за промяна в стой­ностите им извън програмираната долна и горна граница. Чиповете да­ват възможност и за бързо събира­не на данни за продуктите, както и тяхното проследяване по верига­та за доставки с цел отстраняване на съществуващите пропуски. От Sonoco имат планове за разработва­нето на асептични опаковки. Идеята на производителя е да се сведат до минимум кислородът и вредните ми­кроорганизми в опаковките, за да се запазят свежестта и вкусовите ка­чества на храните.

От института Fraunhofer в Гер­мания предлагат инженерни реше­ния на базата на интегрирани в опа­ковъчния материал кислородни абсор­бери. РЕТ бутилките с интегрирани кислородни абсорбери са повече от добър вариант за запазване качест­вата и трайността на чувствител­ните към кислорода напитки, какви­то са бирата и плодовите сокове. Учените от института са разрабо­тили и антимикробен филм, чрез кой­то върху повърхността на храната се освобождава сорбинова киселина, предпазваща опакования продукт от замърсяване.

Асептичните опаковки запазват свежестта на храните за дълъг пе­риод от време. При процеса на асептично опаковане се стерилизират както продуктът, така и опаковка­та, а поставянето и запечатване­то на продуктите става в затворе­на стерилна система, което на прак­тика елиминира риска от попадане на бактерии в храната. Предимството на технологията е, че дава възмож­ност за спестяването на опаковъчен материал и вложена енергия – в кон­кретния случай става въпрос за около 70% по-малко енергия, отколкото при конвенционалните системи. И още нещо – асептично опакованите храни не се нуждаят от специално съхране­ние в хладилници, което ги прави удачни за разпространение в недотам ци­вилизованите райони на света. Ши­рокото приложение на опаковъчната технология е причина в Bosch да раз­работят и машини за асептична об­работка на течни и пастообразни храни. Напълно вероятно е в близки­те години развиващите се пазари да проявят интерес към подобни техно­логии. Към момента във възход е тър­сенето на малки децентрализирани опаковъчни машини. Пример за това е Индия с адаптираните към мест­ните условия машини за опаковане на земеделски култури. Затова и целта на производители от ранга на Bosch е да изнасят опаковъчна техника, съ­образена с възможностите и темпо­вете на развитие на новите пазари. От немската Multivac виждат огро­мен потенциал за своите вакуумма­шини в развиващите се страни.

Доколко възможна ще се окаже ин­дустриализацията на бедните стра­ни в Африка и в други подобни регио­ни по света, тепърва предстои да се разбере. Засега ясни остават само плановете на големите производи­тели за пробив на проблемните паза­ри, а какво ще се случи през следва­щите години, ще решат потребите­лите.