Институтът по хранителни науки и технологии (IFST) на Обединеното кралство призовава за по-адекватна оценка на потенциалните рискове от освобождаването в околната среда на наноматериали, използвани в опаковките на хранителните продукти. Британските специалисти са притеснени относно риска от повишаване на бактериалната резистентност при по-широката употреба на наночастици в материалите, контактуващи с храните. Затова призовават за внимателно следене на натрупването на наносребро в околната среда.
В отговор на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA), Институтът по хранителни технологии направи своя коментар по отношение насоките за овладяване потенциалните рискове от наноприложенията в храните и фуражите. Независимата група заяви, че от особено значение са пълните данни за токсичността на специално създадените наноматериали (ENM), използвани като композитни материали в опаковките, контактуващи директно с хранителните продукти, дори когато няма доказателства за миграция на тези частици в храните или когато нивата на миграция са ниски.
По отношение наличието на антимикробни агенти в материалите, контактуващи с храните, организацията призовава за повече изследвания на последствията от тяхното освобождаване в околната среда.
Според учените от IFST употребата на антимикробни вещества в медицината трябва да е внимателно прецизирана — особено в случаите, когато става въпрос за директен контакт с рани или цялостно покритие на импланти или хирургически инструменти. По същия начин стои и въпросът за употребата на антимикробни вещества в хранителните добавки или в директно състояние за опаковането на различни продукти.
Институтът по хранителни технологии изтъква, че производството на материали с наночастици може да доведе до повишаване нивото на допустимите им стойности в природата, затова обръща особено внимание на проучване възможностите за тяхното рециклиране. Отбелязва се, че вследствие увеличеното производство на композитни материали с наночастици в някои водни басейни се наблюдава завишаване нивото на сребърни частици. Що се касае до възможността за депониране на наносъдържащи материали в природата, учените се опасяват, че това може да доведе до освобождаването на по-реактивни форми в околната среда.
Оттам и рискът от попадането им в хранителната верига и, разбира се, голямата отговорност пред обществото от неконтролираното им използване.