Едно от най-ефективните и икономични съвременни средства за идентифициране и придаване на приятен вид на продуктите и техните опаковки е етикетирането с чувствителни на натиск или както се наричат на по-популярен език — самозалепващите етикети. Те се използват в почти всички сектори на производството и се прилагат за повечето видове опаковки и контейнери при скорости, съответстващи на много продуктови или опаковъчни линии.
Самозалепващите етикети се състоят от лицев материал с активно лепилно покритие от едната страна. Лицевият материал може да бъде от хартия, пластмаса, фолио, полиестер, винил или ламинат с различна дебелина и относително тегло. Носещият слой обикновено е от хартия или филм със силиконово покритие за лесно обелване на етикета и трябва да е прозрачен за идентифициране на етикета от фотоклетките при автоматичните производства. Лепилният слой може да е постоянен, отстраняем, устойчив на студ/топлина или водоразтворим.
Самозалепващите етикети се доставят на ролки, листове или нагънати. Ролковите са предназначени за лесно манипулиране при автоматизирани процеси. Обикновено те се печатат по различни методи — флексопечат, ротационен ситопечат, дълбок печат, термо-трансферен печат, печат с йонно нанасяне и др. или комбинация между тях.
Производството на готови етикети е предназначено главно за тяхното нанасяне от етикетировъчно оборудване или популярното — апликатори. Те са икономични за закупуване, експлоатация и сервиз. Използват се главно три метода за нанасяне на етикетите — директен трансфер, тампонен и с въздушна струя.
За по-специални приложения са разработени апликатори с две ролки, мултиетикетни, динамични с вакуум, разстилащи. Етикетите могат да се нанасят на повърхности от различни материали — хартия, картон, стъкло, пластмаса, метал, както и на различни места — страници, дъно и капак, гърловини, на две съседни страни, във вдлъбнатини, частично или цялостно обвиване около продукта или опаковката.
Най-новите развития в етикетирането обхващат натрупания опит в печата и нанасянето на етикетите и го комбинират в най-съвременните системи за едновременен печат и нанасяне. При тях се съчетават висококачествен етикетен печат и бързо, точно нанасяне на етикетите. Еволюцията на тези устройства ги направи универсални и на достъпни цени. В отговор на нововъзникналите потребности от радиочестотно идентифициране на стоките, последните разработки включват и RFID eтикетиране с вграден между двата слоя на самозалепващия етикет транспондер. Перспективни са принтер/апликаторите с опция — готовност за ъпгрейдване с мултипротоколнo RFID кодиране.
Изборът на автоматизирана система принтер/апликатор (система за отпечатване и нанасяне на етикетите) не е лесна задача, особено ако е първото съприкосновение на фирмата със системите за автоматично етикетиране. Един от основните компоненти на тези системи е самият принтер, който освен отпечатването има и други функции — приемане и обработка на данните, изтегляне на етикетите от ролката, контрол на дължината на етикета, обелване на етикета от носещия слой и подаването му към устройството за неговото нанасяне. Тъй като принтерната машина е сложна сама по себе си, изборът на марката и модела не трябва да се прави с лека ръка — нужно е да се прегледат определен брой спецификации за скоростта на печат, за термо-трансферен или директен термопечат, за резолюцията на печата и др. Има и други фактори, които често се пренебрегват, но трябва да им се обръща сериозно внимание при подбора на подходящата система принтер/апликатор.
Поддръжката, независимо дали се прави самостоятелно, или се ползват услугите на локалния сервиз, е важен момент. Доста елементи на принтерната машина, като термоглавата или валяка, изискват планово почистване, поддръжка или подмяна. Ако тези компоненти са трудни за подмяна или не е осигурен подходящ достъп до тях за почистване, резултатът ще е влошено качество на печата, разочаровани потребители и прекъсвания в работата на продуктовата линия. При нужда от по-основен ремонт на принтера, той трябва да се отделя лесно от апликатора — това е от полза както за достъпа до местата за ремонт, така и за бързото монтиране на резервен принтер, за да не се прекъсва производственият процес.
Предлагането на комуникационен интерфейс за конкретни приложения към принтера обикновено включва много приложения, затова е добре да се прецени точното приложение, за да се плати само за него. Много полезно е наличието на лесно подменящи се интерфейсни карти, често наричани интерфейсни портове от вида „плъгин“. Ако портът е интегрална част от главната логическа верига на принтера, ще е нужно много време за подмяната ù при повреда на порта.
Принтер/апликаторите са създадени за автоматична продължителна работа и се различават много от обикновените настолни принтери. При усилената експлоатация, на която се подлагат, е необходимо да са с напълно подходящ дизайн, с доказани експлоатационни качества и да има екип по настройките и поддръжките на място.
При подбора на машините често се пропуска един от най-важните критерии — удобството за работа от хората, които редовно са в контакт с тях за подмени, напасвания, пренастройки, захранване с материали и др. За свеждане на прекъсванията до минимум, тези работи трябва да се извършват бързо и интуитивно. Това важи и за интерфейса човек-машина. Затова при избора на принтер/апликатор трябва да се правят проби именно с тази цел.
Важно е фирмите да правят разлика между изискванията за приложение на машината и изискванията за работа с нея, за да направят най-добрия избор на принтер/апликатор за конкретния вид работа — не само по технически изисквания, но и по характеристики за работа с него в производствена среда.