ProPack

Фактът, че купувачите поставят изисквания на своите доставчици, не съдържа нищо ново. Фактът, че търговците на дребно поставят изисквания по отношение на продуктите, носещи собствените им марки, също е добре известен. В резултат на подкрепяните от търговците стандарти обаче все по-голяма част от самите тях настояват за повишени и по-конкретни изисквания към производителите на продукти. В тази статия ще разгледам доста по-подробно един от тези стандарти, а именно International Food Standard. За това си има и основателна причина.

Ключов фактор за успеха на въвежда­нето и одобрението на даден стан­дарт не е колко обширен е стандар­тът, колко големи са изискванията на одитора или какъв е планът за ко­рективни действия и обективните доказателства.

Ключовият фактор за успеха е: Размерът на покупателната сила, стояща зад стандарта.

International Food Standard e разрабо­тен и се поддържа от всички големи търговските вериги в Европа. Зад него стоят Метро, REWE (Билла и Пени), Кауфланд, Карфур, Лидл, Плюс, Алди, Ахолд и др. На база на стандарта се извършва проверката на фирмите, произвеждащи под т.нар. собствени търговски марки (private labels). Това са марки, собственост на търговски­те вериги, като производството на съответните продукти е възложено на определени производители. Към мо­мента делът на тези марки на българ­ския пазар не надвишава 20%. За срав­нение в Западна Европа този дял в от­делните страни е между 40 и 60 %. Т.е. в следващите години ще се наблюдава ръст на собствените марки на тър говските вериги, опериращи в Бълга­рия, и това ще бъде една от основни­те причини българските компании да се сертифицират именно по IFS.

Кое е общото и кое е различното в стандарта IFS спрямо HACCPи ISO 22000?

Основата на всички стандарти за безопасност в хранителната индус­трия е системата HACCP. За да бъде сертифицирано дадено предприятие по ISO 22000, IFS или BRC, трябва за­дължително да има добре структури­рана и работеща HACCP система. Без да е изпълнено това най-важно усло­вие, е немислимо да се издаде акреди­тиран сертификат.

Основните разлики между ISO 22000 и IFS са:

• Признаването на стандартите. GFSI (Глобалната инициатива за безопасност на храните), която концентрира интересите на над 350 водещи търговски вериги в све­та, не признава ISO 22000:2005 като стандарт, който да е в съответ­ствие с изискванията на търгов­ските вериги. Което означaва, че сертификатът по ISO 9001 или ISO 22000 не е достатъчен.
• Завишени изисквания към инфра­структурата. Има точни и ясни критерии, по които се оценява ин­фраструктурата на одитираното предприятие при IFS, което в ISO 22000 липсва.
• Валидност на сертификата. Сер­тификатът по IFS е валиден една година и всяка година се подновява с нов сертификационен одит. За сравнение при ISO 22000 и HACCPвалидността е три години, но през 6 или 12 месеца се извършват кон­тролни одити.
• Начините на оценяване: при Interna­tional Food Standard оценката ста­ва на точкова система. За да бъде сертифицирано дадено предприя­тие, то трябва да събере над 75% от точките. Вглеждайки се в от­делните клаузи, ще забележим, че тук са изведени десет фундамен­тални критерия, наречени КО из­исквания (от английски Knock out). Ако не бъдат изпълнени, се отне­мат 50% от събраните точки, т.е. сертификат не може да бъде изда­ден.

КО изискванията са:

1.2.4. Отговорност на висшето ръководство;

2.1.3.8. HACCP анализ – система за мониторинг за всяка ККТ (критич­на контролна точка);

3.2.1.2. Лична хигиена;

4.2.2. Спецификации за суровини;

4.2.3. Спецификации за готови продукти;

4.9.1. Управление на чужди тела (металдетекция и др.);

4.16.1. Проследимост (включително генно модифицирани организми и алер­гени) — Система за проследимост;

5.1.1. Вътрешен одит;

5.9.2. Процедура за управление на кризисни ситуации (връщане/изтегляне);

5.11.2. Коригиращи действия.

Друго съществено различие от оди­тите по ISOе, че одиторът се съ­средоточава върху следния въпрос:

Може ли този доставчик да про­изведе безопасен продукт спо­ред спецификацията на клиенти­те си?

Стъпвайки на тази основа, одиторът се концентрира повече върху произ­водствения процес, вместо в прегле­да на документите и процедурите.

Търговските вериги искат да кон­тролират целия процес на одитира­не и сертификация. За тях е много ва­жен докладът от самия одит. Поради тази причина докладът се предоставя освен на сертифицираната компания, така и на собствениците на IFS, и той се качва в портала: www.food-care.info. Достъп до този портал имат снабди­телите на търговските вериги и пре­ди да подпишат договор с даден дос­тавчик, те задължително проверяват доклада от проведения IFS одит.

IFS Logistic

Съвсем накратко искам да спомена за един подстандарт на International Food Standard — IFS Logistic.

Глобализацията на потока от сто­ки и необходимостта от създаване на ясни правила по цялата дисрибуци­онна верига на храните, създаде пред­поставки за появата на този стан­дарт. IFS Logistic съдържа изисквания­та за одитиране на фирми с предмет на дейност транспортиране, склади­ране и дистрибуция на хранителни и нехранителни стоки.

Вглеждайки се в българския пазар има доста компании, които са готови да покрият изискванията на IFS и те ще го направят, за да могат, от една страна, да продължат да продават на търговските вериги в България и, от друга, да се опитат да излязат на ев­ропейския пазар.

Изпълнението на изискванията на IFS от производителите на храни не е лесно, виждайки, че в България само десетина фирми са сертифицирани, но притежаването на такъв серти­фикат е основание за признание и гордост.