ProPack

В хранителната индустрия посто­янно се работи за създаването на нови способи, методи и технологии за удължаване срока на съхранение на продуктите. Традиционните мето­ди (консервиране, термообработка и осоляване), използвани в миналото за съхранение на хранителни продукти, днес са удачни единствено за домаш­но производство, но при промишлено­то производство нещата са съвсем различни. Затова и разработките на учените в тази област са насочени към нелеката задача за удължаване срока на трайност на храните и ед­новременно с това запазване на вку­совите им качества и съблюдаване на здравните норми. Растящата по­требност от пресни, натурални и по­лезни за здравето продукти тласка отрасъла към търсенето на решения в областта на студената, щадяща продуктите обработка с натурал­ни антиоксиданти и противомикроб­ни вещества. Това налага необходи­мостта от създаването на точни и деликатни технологии за трети­ране на продуктите по възможно най-щадящ начин, съхраняващ макси­мално полезните им свойства. Към момента за съжаление този проблем е трудноразрешим, тъй като е невъз­можно да се контролират външните въздействия върху продуктите след попадането им в магазинната мрежа и да се създадат технологии, полез­ни едновременно и за производители­те, и за потребителите. Според екс­перта от Канада Джон Михаелидис тези решения са в областта на обра­ботката на продуктите, в начина им на опаковане, във вида на опаковъч­ния материал, в добавките и състав­ките. Колкото по-дълъг е указаният срок на съхранение, толкова по-мно­гопланова е задачата и толкова по­вече технологии са необходими за нейното изпълнение. При това полу­ченото решение трябва да е и иконо­мично, и практично, и достъпно, тъй като в противен случай не би било по силите на нито една фирма от храни­телната промишленост.

През последните години в света има няколко разработки, претенди­ращи за решаването на тези пробле­ми. Някои от тях съществуват само като концепция, а други вече се при­лагат успешно в производството.

Стерилизация с микровълни

Изследователи от Държавния универ­ситет на Вашингтон претендират, че са готови да представят тех­нология, съхраняваща натуралните свойства на продуктите за срок до 6 месеца. Процесът на топлинна сте­рилизация с помощта на микровълни се състои в поставянето на опако­ваните продукти в гореща вода едно­временно с обработката им с микро­вълни. По време на процеса за 5 до 8 минути болестотворните бактерии и микроорганизми се унищожават, а качеството на третирания продукт превъзхожда получените по традици­онните методи продукти. Разработ­ваната в продължение на 13 години от сътрудници на университета и воде­щи производители на продукти тех­нология е призната от научна коми­сия. От края на 2010 г. разработката има и FDА сертификат, позволяващ прилагането ù в практиката. Въвеж­дането на стерилизацията с микро­вълни в производството и създаване­то на промишлено оборудване за нея е прекрасна възможност за търговско използване на изобретението.

Като продължение на „микровъл­новата” технология учените са съз­дали нова система химически марке­ри, позволяващи идентификацията на студените и недостатъчно нагрети участъци при обработката на проду­ктите с микровълни и отчитането на необходимата температура (120–132 градуса по Целзий). Учените – съз­датели на изобретението, вярват, че стерилизацията има бъдеще, но за съжаление до внедряването на тех­нологията в практиката има доста време.

Защита с помощта на натурал­на обвивка

Една от ключовите задачи на храни­телната индустрия остава пробле­мът за съхранението на прясно месо. Учени от Университета в Навара, Ис­пания са обявили своята разработка на противомикробна натурална об­вивка, с помощта на която срокът за съхранение на месо може да се уве­личи до 13 дена. Изобретението, съз­дадено от осем различни етерични масла (риган, карамфил, бяла мащер­ка, чаено дърво, кориандър, градин­ски чай, дафинов лист и розмарин) се нанася като невидим филм върху повърхността на месото и се бори ефективно с опасни щамове микроби като стафилококус ауреус, салмоне­ла, листерия и различни психотрофни бактерии. Проведените до момен­та експерименти с пилешки гърди по­казват, че създаденият микс от ете­рични масла има бактериостатичен ефект и потиска размножаването на патогенните и разрушаващите ме­сото микроорганизми. Учените са убедени, че изследванията им ще на­мерят широко приложение в храни­телната промишленост, макар съз­даването на филм от сместа да е отработено само в лабораторни ус­ловия.

Опаковка с раздели за поглъща­не на вредните газове

Още един многообещаващ и дори вече работещ метод, при който чрез внедряването на малки разде­ли в опаковките за храни се отде­поглъ­ща кислорода и етилена и по този начин възпрепятства развитието на микроорганизмите. В началото на 2011 г. методът на изследовател­ската компания от Колорадо, САЩ е удостоен с FDА сертификат, с което на практика използването му е раз­решено. Месопреработвателни ком­пании в Аризона и Колорадо успешно прилагат разработката при опакова­нето на птици, месо и месни проду­кти, плодове и зеленчуци. Разбира се, необходимо е време, за да се изслед­ват докрай абсорбционните свой­ства на така създадената опаковка и да се отговори еднозначно на въ­проса доколко целесъобразна е микро­аеробната или анаеробната среда и дали поглъщането на кислорода и етилена ще се окаже подходящо за плодовете и зеленчуците.

Годна за консумация наноопаковка

Специалисти от португалския уни­верситет „Миню“ са създали револю­ционна опаковка за хранителни проду­кти, която освен че удължава срока им на съхранение, може да се яде без опасност за здравето. Практически опаковката е „невидима”, няма мирис и вкус. Технологията се състои в по­криването на продуктите с течен разтвор на наночастици, който след изсъхване се превръща в тънък филм, предпазващ храните от въздействи­ето на агресивната външна среда. Така създадената бариера е непро­ходима за опасните за здравето ми­кроорганизми (бактерии, поразяващи плодовете и зеленчуците).

При разработката на опаковката са използвани полизахариди, подоб­ни на полизахаридите при производ­ството на сухи бульони, а с помощта на нанотехнологията е създаден ре­волюционен материал за нуждите на хранителната промишленост. При тестване на изобретението върху ягоди е отчетено удължаване с 30% на срока им на годност при изцяло съхранена свежест на плодовете. В настоящия момент обаче учените са изправени пред друг актуален въ­прос, а именно как да направят при­емлива стойността на това скъпо­струващо изобретение. За целта ще бъде експериментирано с разтвор от наночастици и използваната за промишлено измиване на плодовете и зеленчуците вода. По този начин го­товите за тестване образци с опа­ковъчен филм ще покажат до каква степен изобретението е приложимо за масово ползване.

Доколко удачни ще се окажат но­вите технологии за удължаване сро­ка на годност на продуктите и дали въвеждането им няма да повлияе на техните свойства и качества? На този въпрос, както и на въпроса за ефекта върху здравето на хората, консумиращи тези продукти, учени­те – създатели на иновациите, про­дължават да търсят отговори. В крайна сметка получаването на за­доволителни резултати при пости­гането на двупосочни цели, каквито са удължаването свежестта на про­дуктите, от една страна, и запазва­нето на техните качества, от друга, е дълъг и сложен процес, който изис­ква както време, така и съвмест­ните усилия на учени и производите­ли. Така или иначе последната дума за оценка на качеството на продукти­те по право принадлежи на потреби­телите.