ProPack

С цел гарантиране на безопасността на храните и сигурността на потребителите фирмите, производители на опаковки и опаковъчни материали, предназначени за хранителни продукти, също се налага да внедрят системи за управление на качеството. Тези системи се отнасят до структурата на управление, организацията и планирането на работните процеси с цел удовлетворяване на клиентите и подобряване нивото на предлаганите продукти или услуги. Така сертификацията по даден стандарт за качество става необходимост. За стандартите, подходящи за производителите на опаковки и опаковъчни материали, предназначени за контакт с хранителни продукти, разговаряме с г-н Вишан Крайнов, генерален мениджър на ISACert България.

Г-н Крайнов, бихте ли представили видовете стандарти за качество в хранителната индустрия, подхо­дящи и за опаковъчните фирми.

Декларациите за спецификацията на опаковката, които българските фир­ми представят, не са достатъчни за производителите и сертифицира­щите органи. Фирмите в България от опаковъчния бранш се сертифи­цират по ISO 9001 или изобщо не се сертифицират.

За българските условия е най-до­бре доставчиците на опаковки в хра­нителната индустрия да започнат да мислят за сертификация по ISO 22000 (Система за безопасност и качество на храните). Стандартът ISO 22000 е предназначен за производителите на хранителни продукти, търговци на дребно и селскостопански производи­тели с цел управление на безопасност­та на храните по цялата хранител­на верига. Индиректно засяга и про­изводителите на оборудване, опаков­ки и материали, предназначени за кон­такт с храни – основно по отношение спецификацията на суровините и сис­темите за проследяване на стоките.

Другите два стандарта, които могат да бъдат внедрени от произво­дители на опаковки, са IFS (Internation­al Food Standard) и BRC (British Retail Consortium). Сертификацията по IFS и BRC дава възможност за увеличаване на производствения обем и разширя­ване на пазарите в търговските мре­жи в Европа.

Все още няма подстандарт на IFS за производителите на опаковки, изис­кванията са заложени в основния стан­дарт. За разлика от него, BRC има ня­ колко подстандарта, един от които – BRC IоP, обхваща именно производи­телите на опаковки. Той би бил необ­ходим на дадена фирма, ако тя изнася за клиент, сертифициран по BRC.

Очакваният ръст на собствените марки (private labels) неизменно ще по­виши изискванията към производите­лите – в това число и спрямо техни­те опаковки.

Търговските вериги разширяват пазарния си дял и изхождайки от тази своя позиция, започват да налагат из­исквания към производителите под тяхна собствена марка, за да гаран­тират, че стоките, които предла­гат, са качествени и безопасни.

Преди да се появят тези стандар­ти всяка търговска верига е правила одити на своите доставчици. Това е много скъпо и отнема много време как­то за веригата, така и за доставчици­те. В същото време това оскъпяване трябва да се отрази в цената на про­дукта или на опаковката. Така британ­ските търговски вериги правят обе­динение и през 1998 г. създават стан­дарта BRC (British Retail Consortium). Този сертификат дава право на дос­тавчика да продава на британските търговски вериги (например Tesco, Sainsbury, Marks&Spencer).

След този пример, немските вери­ги решават да се присъединят, но нор­мативните различия между немското и британското законодателство се оказват пречка и немските търгов­ски вериги създават собствен стан­дарт, като впоследствие към тях се присъединяват и френските ри­тейлъри. Така възниква стандартът IFS (International Food Standard). Пър­вото му издание е от 2002 г. Търгов­ските вериги в континентална Евро­па – Метро, Билла, Карфур, Кауфланд, Лидл, Пени, го изискват от доставчи­ците, които произвеждат под техни­те собствени марки.

И двата стандарта имат почти еднакви изисквания, като е необходи­мо покриване на минимум 75% от об­щия брой точки по критериите.

Самата система IFS включва в себе си HACCP, и силно наподобява ISO 22000, изискванията са завише­ни. Възможен е одит по двата стан­дарта – IFS и ISO 22000 едновременно. Това е най-добрият вариант към мо­мента, тъй като самите производи­тели не доставят само на търговски­те вериги, но и на други контрагенти. Единственото оскъпяване идва от таксата, която се заплаща за издава­не на допълнителния сертификат.

Какви стандарти налагат търгов­ските вериги в България?

Веригата хипермаркети Метро изис­ква от производителите под негова­та собствена марка въвеждане на IFS до края на 2008 г. Сертификацията по IFS в България тепърва ще се увелича­ва, защото по този начин български­те доставчици ще могат да участ­ват в търгове в Източна Европа и да доставят на веригата Метро в Сър­бия, Румъния или Унгария. Това ще уве­личи производствения им обем и ще разшири пазарите им.

В момента в България има чети­ри големи търговски вериги – Ме­тро, Билла, Кауфланд и ХИТ. Предпола­гам, че до 2-3 години българските про­изводители, които доставят на тър­говските вериги под собствените им марки, ще трябва задължително да бъ­дат сертифицирани по IFS.

Предстои на българския пазар да навлязат Карфур, Лидл, Пени и Плюс, които продават изключително под собствени марки. Това означава, че ко­гато затвърдят позициите си на бъл­гарския пазар, също ще изискват тази сертификация.

За момента единствено фирми износители са сертифицирани по IFS (предимно производители на замразе­ни плодове и зеленчуци, месо и мед) и по BRC (предимно винопроизводители и производители на замразени плодо­ве и зеленчуци).

В момента в Европа около 95% от фирмите са сертифицирани по някой от изброените стандарти за управле­ние на качеството.

През какви етапи преминават фир­мите в процеса на сертификация по даден стандарт за качество?

Първоначално се извършва одит и в зависимост от стандарта той е на един етап – IFS и BRC или на два ета­па – HACCP, ISO 9001, ISO 22000. Всеки одит завършва с доклад. И тук се на­блюдава разлика между IFS и BRC, от една страна, и ISO 22000, от друга. Ве­ригите искат да контролират целия процес на одитиране и сертификация. За тях е много важен докладът от са­мия одит. Поради тази причина докла­дите по IFS се предоставят освен на одитираната компания, така и на собствениците на стандарта и той се качва в портала: www.food-care.info. Достъп до този портал имат снабди­телите на търговските вериги и пре­ди да подпишат договор с даден дос­тавчик, те задължително проверяват доклада от проведения IFS одит.

На база на доклада се издава сер­тификат за съответствие. Сертифи­катът по IFS и BRC е валиден една го­дина, докато срокът на валидност на стандарта ISO 22000 е три години, но в рамките на валидността на сертифи­ката има два контролни одита на все­ки 12 месеца. За сравнение, при акреди­тираната НАССР сертификация (т.е. международно признатата) контрол­ният одит е на всеки шест месеца.

Г-н Крайнов, бихте ли обобщили какви са ползите за фирмите от получаването на сертификат за качество.

Чрез внедряване на стандарт за уп­равление на качеството фирмите ще удостоверят, че произвеждат опаков­ката според правилата и по този на­чин нейният ползвател ще е сигурен, че тя отговаря на определени изис­квания. Особено важен е моментът с досега на опаковките с външна среда и тяхното съхранение, тъй като те може да се повлияят от атмосфер­ните условия и да променят своите характеристики.

Целта на големите търговски ве­риги с налагането на изисквания към техните доставчици е да има пълна сигурност по цялата снабдителска верига.

Като цяло, организациите, които внедряват системи за управление на качеството, задават правила на ра­бота, които ще ги подпомагат в еже­дневната им дейност. Сертификация­та по даден стандарт става необхо­димост като гаранция за качество и безопасност. Наред със създаването на правила в работния процес, се гра­ди и имиджът на компанията.