ProPack

Как да съхраняват продуктите на труда си максимално дълго време? Въпросът, който вълнувал хората
хилядолетия назад във времето, намерил отговор и той се оказал опаковката

Глинените опаковки

В древността основен материал за направата на опаковки при всички уседнали народи била глината. От­начало с нея измазвали плетени кош­ници, за да съхраняват течности, а през IV–III хилядолетие пр.н.е. в Древ­ния Изток били изобретени грънчар­ското колело и пещите за изпичане на керамични изделия.

За най-старата глинена „опаков­ка“, достигнала до нас, се смята ке­рамичен съд, намерен при разкопките на шумерско селище в планините на Западен Иран през 1922 г. Предпола­га се, че находката е на не по-малко от 5 хиляди години. Според направе­ния анализ на дъното на съда, той е бил използван за съхраняване на бира. Подобни делви шумерите използвали и за съхраняване на вино. Самите дел­ви били два вида: вертикални (за пи­ене) и хоризонтални (за съхранение). За да се запази вкусът на напитки­те, древните запечатвали отвора на съда с парче неизпечена глина — това възпрепятствало проникване­то на въздух. Външните стени обик­новено били „етикетирани“ с изобра­жения, подсещащи за съдържанието: грозд — за вино, хмел — за бира, риба — за морски деликатеси и др. Около 1500 години по-късно в Древна Гърция се появила още една разновидност на „глинената опаковка“ — амфората (сн. 1). Обичайно тя се изработва­ла с обем 30 литра, с две неголеми, разположени срещуположно до отво­ра дръжки. Дъното на амфората било закръглено, което спомагало (както и при съвременните бутилки от поли­етилентерефталат, или т.нар. PET) за по-равномерното разпределение на налягането в течностите. Амфо­рите били идеални от гледна точка на древното материално снабдяване със стоки. Те лесно се подреждали на няколко реда в трюмовете на кораби­те или в пристанищните складове, а завързани една за друга съществено опростявали товаро-разтоварната работа. В амфори превозвали и съх­ранявали разнообразни продукти, но най-често течности — вино, зехтин, благовонни масла, вода и др. (сн. 2). Амфорите, покрити с глазура, били пригодни за многократно ползване, а неглазираните — за еднократна упо­треба, след което били унищожавани. Близо до Рим и днес може да бъде ви­дян хълмът Монте Тестачо, състоящ се от парчетата на 53 милиона счу­пени древни амфори.

Около 1500 г. пр.н.е. върху амфори­те се появили маркировки за съдър­жанието на пренасяните в тях сто­ки, неотстъпващи по своите данни на съвременните етикети. На по­върхността на винените амфори се нанасяли подробни сведения за въз­растта на виното, сорта и място­то на узряване на гроздето, обозна­чавал се и видът му — сухо, полусухо или сладко. По този начин процесът на покупко-продажба се улеснявал, тъй като маркировката се превърна­ла в безусловна гаранция за качество­то на продукта.

Стъклените опаковки

Стъклената опаковка се смята за една от най-древните, а ръчно на­правеното стъкло — за случайно от­критие. Според една от версиите стъклото се появило като страни­чен продукт на грънчарския занаят. В древността обаче изпичането на глинените изделия ставало в обикно­вени ями, издълбани в пясъка, а за го­риво се използвала слама или тръс­тика. В създадената при изгарянето пепел, или алкален поташ от конта­кта на пясъка с високата темпера­тура се получавала прозрачна маса, която нарекли стъкло. Според дру­га версия стъклото се появило като страничен продукт при топенето на медна руда за получаването на мед. Древноримският историк Плиний Стари обаче приписва откриването на стъклото на финикийските мор­ски търговци.

Първите стъклени съдове се по­явили в Египет и Сирия през втора­та половина на четвъртото хилядо­летие пр.н.е. Малките бурканчета и флакони, предназначени за помади, разкрасяващи кремове за лице и бла­говонни масла, имали различна фор­ма — кръгла, овална, елипсовидна, про­дълговата (сн. 3). Древните егип­тяни отишли дори по-далеч — те пресъздавали човешки фигури, фигури на животни, плодове, зеленчуци и др. от разноцветно стъкло, което укра­сявали с помощта на гъвкави пласто­ве разтопено стъкло. Стъклените опаковки се произвеждали по метода на формиране на кварцова паста око­ло метална сърцевина или калъп. Раз­топеното стъкло се омотавало око­ло металната сърцевина (калъп) или металната форма се потапяла в теч­но стъкло. След изстиване на стъкло­то калъпът се изваждал внимателно, а получената заготовка се шлифова­ла и украсявала. Обикновено обемът на готовата стъклена опаковка вари­рал от 20 до 50 мл.

Изобретената във Вавилон от си­рийски майстори през I в. пр.н.е. стъ­клонадувна тръба съществено опро­стила производството на стъклар­ски изделия и намалила цената им. Стъклонадувната технология получи­ла широко разпространение в Древ­ния Рим. Тъмните времена, последва­ли падането на Римската империя, се превърнали в най-добрия период за стъкления амбалаж и парфюмни­те флакони (сн. 4). През XIII в. център на стъкларското производство ста­нала Република Венеция, където запо­чнало производство на венецианско стъкло. Флакони за парфюми и съдове от цветно и млечно стъкло се праве­ли на остров Мурано. Тайните на про­изводството се пазели изключително строго. Опитите за бягство от ос­трова на работници и майстори, за­познати с тайните на стъклопроиз­водството, се наказвали със смърт. Бутилките, произвеждани от венеци­анските майстори, представлявали истински произведения на изкуство­то — с причудлив вид, високи и изящ­ни, плоски или почти сферични, те били украсявани с изпъкнали релефни рисунки с изображения на цветя, пло­дове и сцени от древната митоло­гия. Обикновено бутилките се запуш­вали с тапи и восъчна заливка, върху която фирмата производител поста­вяла своя печат, гарантиращ качест­вото на продукта (сн. 5).

Здравите дебелостенни бутилки и бутилките от тъмно стъкло се поя­вили благодарение на въвеждането на патентованата през 1611 г. в Англия пещ за изпичане на стъкло, работеща с каменни въглища. Преди това стък­лото се изпичало на дървесен огън, но макар и касиви, стъклените изде­лия били лесно чупливи. Новата техно­логия за изпичане на стъклото напра­вила производството му значител­но по-евтино и оперативно (сн. 6). В резултат на това от луксозни стоки стъклените изделия се превърнали в подходящи за търговия разнообразни продукти. Така през XVII в. в Лондон в стъклен амбалаж с етикет започнали да се продават „патентовани“ лекар­ствени средства — еликсири, балса­ми и хапчета. Прието е именно това стъклено опаковане на „патентова­ни“ лекарства да се счита за начало на съвременните опаковки (сн. 7).

Към стъклените бурканчета с хапчета и кремове за мазане се за­лепвали многословни етикети, при­личащи повече на рекламни афиши, отколкото на съвременните си съб­ратя. Освен името на лекарството върху етикета се изброявали излеку­ваните с негова помощ хора, както и различните болести, при които то е помогнало. По този начин етикетът се превърнал в гаранция за съдържа­нието. Така например в инструкция­та към хапчетата Bandrech, които се продавали от американските пъ­туващи търговци в началото на XIX в., се казвало: „За каквато и да е прос­туда или кашлица, астма или охтика, тифусна или маларична треска, кок­люш, колики или морбили — хапчетата Bandrech ще Ви помогнат повече, от­колкото всички лекарства на която и да е от всичките аптеки.“

Промишленото производство на стъклен амбалаж започнало с изобре­тяването на пресованото стъкло през 1824 г. В края на XIX в., благода­рение на американския инженер Май­къл Оуенс и неговата машина за изра­ботка на бутилки, производството на стъклен амбалаж станало автома­тизирано. Към 1920 г. в САЩ работе­ли повече от 200 машини на Оуенс.

Стъкленият буркан се появил за първи път в началото на XIX в. бла­годарение хрумването на шотланде­ца Джент Кейлър да съхрани сладко­то си от портокали в стъклени дел­вички с широк отвор. Изобретената през 1872 г. винтова капачка направи­ла употребата на бурканите и бутил­ките много по-удобна, а изобретена­та и патентована от Уйлям Пейн­тър метална капачка във формата на обърната надолу отворена корона станала причина за появата на све­товноизвестната бутилирана бира Budweiser.

През XIX в. производството на стъклен амбалаж в Русия също било в подем. В средата на века руските производители вече ползвали техно­логията на машинното леене на бу­тилките, която им позволявала да оформят точна геометрична фор­ма. Въвеждането на тази техноло­гия спомогнало за увеличаване разно­образието на бутилковите форми — затова на всяка напитка в страната съответствала бутилка с различна форма и цвят. Имало бирена бутилка, ликьорна, конячна, обикновена, бутил­ка тип гарафа, бутилка за шампанско, бутилка за излет и др. С особена по­пулярност в Русия се ползвали бутил­ките с вместимост от литър и чет­върт (т.нар. штоф) с четириъгъл­на продълговата форма и късо гърло. Свои фирмени бутилки имали и всич­ки известни руски компании за про­изводство на маркови водки. Така на­пример бутилката на Търговска къща „П. А. Смирнов“ се познавала по кону­сообразната форма, а виненият маг­нат Шустов пълнел своя известен коняк в предпочитаните от него бу­тилки с форма на гарафа. Фирмата „Бекман и Ко“ пък въвела в оборот бутилката-флагче. Пазарната бор­ба между производителите на алко­хол ги заставяла да пускат много ори­гинален стъклен амбалаж. Пример за това са бутилките с форма на седящ турчин, на Айфеловата кула, на чувал­че за пари и дори бутилките — бюсто­ве на Пушкин и Скобелев.

През XX в. оригиналната стъклена опаковка станала неотделима част на много запазени марки. Женствена­та бутилка на „Кока-Кола“, високата шестостенна бутилчица на фирмата за сосове „Хайнц“, напълно прозрачна­та бутилка на водка „Абсолют“, гео­метричният флакон на парфюма „Ша­нел № 5“ и предвзетият флакон на парфюмите „Дали“ могат да бъдат разпознати дори на тъмно чрез пи­пане.

Универсалната опаковка

Предшественик на универсалната опаковка били кожените, ютените и памучните чували, предназначени за съхранение и превозване на насипни стоки и продукти. Появата на книж­ния пакет в началото на XVIII в. подпо­могналa развитието на хартиената промишленост в Европа. Книжният пакет бил по-лек и по-евтин от сво­ите кожени и платнени предшестве­ници, а на неговата повърхност било възможно да се нанасят надписи и ри­сунки с типографски способи. В Русия, както и в Европа, хартиените опа­ковки се използвали за опаковането на тютюн, пудра, брашно, зърно и раз­нообразни хранителни и други стоки.

Първата машина за производ­ство на книжни опаковки се появи­ла в щата Пенсилвания през 1852 г. Този вид опаковка станала много по­пулярна, но въпреки всичко била недо­там удобна, пък и съществувала го­ляма вероятност от скъсване. През 1870 г. изобретателят Лутър Кро­уел патентовал технологията за из­работването на опаковката с плоско дъно. Нововъведението било рекла­мирано по много успешен начин и ско­ро от едноцветни опаковките и пли­ковете станали цветни с помощта на рисунки, нанасяни по метода на плоския печат. Така, подобно на дре­вногръцката амфора, хартиената опаковка се превърнала в универсален амбалаж (сн. 8).

Алтернативи на хартиената опа­ковка нямало чак до 1957 г., когато в САЩ била изработена и пусната в действие първата в света автома­тична машина за производство на опаковки със странични шевове от новооткрития материал полиети­лен. Постепенно хартиените опаков­ки били изтласкани от полиетилено­вите. През 70-те години на XX в. към полиетиленовите пликове били доба­вени дръжки, а през 1982 г. се появила полиетиленовата опаковка тип „фла­нелка“ (сн. 9).

Днес обаче така ценното качест­во на полиетилена да се ползва дъл­го — т.е. да не подлежи на лесно раз­граждане, е причина за повсемест­но екологично замърсяване. Затова в много страни са въведени ограниче­ния за производството и употреба­та на полиетиленов амбалаж и много учени търсят печеливши алтернати­ви на полиетилена. Пример за заинте­ресоваността към промените в кли­мата е първата зона, свободна от полиетиленови опаковки, появила се още през януари 2004 г. на далечния остров Кангаро в Австралия, както и стартиралата във Великобрита­ния инициатива за производството на първите в света опаковки от би­оразградими материали.

Картонената кутия

В края на XVIII и началото на XIX в. про­изводството на кутии от дърво и картон в Европа и САЩ се обособило като отделен занаят. Изрязването и складирането на картонените заго­товки се правело ръчно. Първоначал­но готовите кутии имали кръгла или овална форма, тъй като било по-лес­но този гъвкав материал да се извие, отколкото да се сглобяват отделни части и да му се придава квадрат­на форма. Картонените кутии били предпочитани от ювелири, аптекари, сладкари (основно производители на бонбони), но не били особено удобни за съхранение в складови простран­ства, тъй като заемали много място. През 1850 г. проблемът със складира­нето на готовите опаковки частич­но бил решен с появата на първата сгъваема кутия. Проектът обаче не бил твърде успешен, тъй като прода­вачът трябвало да извива картоне­ната заготовка около дървена форма в присъствието на клиента. Първа­та наистина удобна сгъваема кутия била измислена от Робърт Геър през 1879 г. В печатницата му в Бруклин, при повреда металният линеал на пе­чатната машина започнал да прави еднакви прорези в картона за опаков­ки. Това навело Геър на мисълта да из­ползва наточени ножове за отрязва­нето на картонени кутии и тъпи — за оформянето на картона и осигурява­нето на еднакво прегъване. Създаде­ният в резултат на това процес на печат му позволил да произвежда до 7500 кутии на час. Първият опакован в сгъваема картонена кутия продукт станали „Квакерските овесени ядки“, появили се 7 години след изобретени­ето на Геър.

Откриването и въвеждането в производство на белия дървесинен картон във Франция значително доп­ринесло за подобряване качеството на изображенията върху картонена­та опаковка и тя се наложила като истински фаворит на опаковъчната индустрия (сн. 10).

Опаковъчната хартия и гофри­раният картон

До края на XVII в. хартията се използ­вала изключително рядко за опаковa­не, тъй като се изработвала ръчно и била скъпо удоволствие. До наши дни са запазени веществени доказа­телства за това, че в края на XVI в. в Нидерландия за съхранение и защи­та от ръжда на игли се използвали специални пакетчета от сиво-черна хартия. Приблизително по същото време немските лавкаджии и бакали започнали да опаковат своите сто­ки в хартиени чувалчета или торбич­ки, сгънати от книжни страници. За целта те използвали купените от из­датели на книги неподвързани томо­ве. Хартията поевтиняла след въвеж­дането на изобретената в епохата на Великата френска революция от Луи Робер машина за хартия, както и след патентоването в Англия на ру­лонната хартия през 1807 г. Въвежда­нето на тези изобретения и появата на литографията — новата печатна технология, позволяваща да се печа­тат сравнително нескъпи цветни отпечатъци, довело до значителен ръст при производството на етике­ти. През XIX в. се появили специални видове опаковъчна хартия. Във Фран­ция през 1827 г. била изобретена им­прегнираната хартия. Тя била евти­на и покрита от едната страна с безир, което позволявало с нея да бъ­дат опаковани по-широк кръг стоки. През 1853 г. във Великобритания бил издаден патент за т.нар. пергамент­на хартия.

Появата на гофрирания (нагънат, плисиран) картон била свързана с не­обходимостта да се създаде не прос­то опаковъчен материал, а такъв, който осигурява защитата на сто­ката от механични повреди. През 1871 г. американецът Албърт Джон­сън предложил гофрираният картон да се използва за опаковане на стък­лени колби и бутилки. Три години по-късно — през 1874 г., бил патентован двуслойният гофрокартон, а прите­жател на патента станал америка­нецът Оливър Лонг, който предложил към гофрокартона да се залепва пло­сък слой хартия. Първата машина с механична трансмисия за производ­ство на двуслоен гофрокартон и на­виването му на рулони била пусната през 1881 г. в САЩ. През 1882 г. аме­риканският поданик Робърт Томпсън патентовал трислойния гофрокар­тон. Години по-късно — през 1916 г. се появил петслойният, а през 1953 г. — и седемслойният картон. Оттога­ва досега видът и размерите на гоф­рокартоните варират в зависимост от изискванията на пазара.

Ламаринената кутия и консер­веният буркан

XVI в. подарил на света първите лама­ринени кутии — табакерите, направе­ни от листов бронз или мед. Изделия­та били прототип на ламаринените кутии, гърнета, буркани, кутийки, сандъчета, големи метални сандъ­ци, варели и ракли, станали популяр­ни през XVIII и XIX в. (сн. 11). Масовото производство на опаковки от метал­на ламарина започнало в средата на XIX в. в добрата стара Англия. Отна­чало се произвеждали серийно кутии за бисквити. След това в ламарине­ни кутии започнали да продават чай, сладки, цветни захарни бонбони и дру­ги хранителни продукти. Ламарине­ните кутии, гърнета и буркани били изкусно украсявани и по този начин изпълнявали не само ролята на опа­ковки, но и на предмети за кухненско обзавеждане. Така с течение на вре­мето украсата с натруфени щампо­вани ламаринени кутии се превърнала в традиция за някои страни. В Русия производството на ламаринени опа­ковъчни кутии започнало през 80-те години на XIX в. Отначало върху кути­ите се лепяли книжни етикети, а по-късно информацията за продукта се отпечатвала директно по метода на хромолитографията. През 1810 г. ан­гличанинът Питър Дюранд предложил ламариненият буркан да се използва за опаковка на консервирани проду­кти. Така се появила консервената метална опаковка. За Дюранд всичко било просто — ламариненият капак се запоявал към металното тяло на буркана, осигурявайки абсолютна хер­метичност на съдържанието. Две го­дини по-късно — през 1812 г., в англий­ския град Бърмъдси било основано първото производство на консерви в ламаринена опаковка, а след година пробните партиди заминали за изпи­тания във флота и армията.

Отначало консервените буркани се произвеждали от толкова дебе­ла ламарина, че понякога консервата изобщо не можела да бъде отворена. С печална слава се сдобила четири­фунтовата консерва печено телеш­ко, която издържала две арктиче­ски пътешествия (1824 и 1826 г.) на капитан Уилям Пер и се върнала не­покътната в пристанището, тъй като никой от членовете на екипажа на кораба „Хекла“ не успял да я отво­ри. В качеството си на ценен експо­нат консервата престояла неотво­рена в Британския военноморски му­зей до 1938 г., когато учени извадили съдържанието ¢ за изследване. Анали­зът показал, че консервираното пре­ди повече от 114 години месо не било загубило хранителната си стойност и било годно за консумация. След из­обретяването през 1865 г. на уред за отваряне на консерви консумация­та на консервирани храни се увеличи­ла значително. През 30-те години на XIX в. по рафтовете на магазините в Европа и Америка се продавали кон­сервирани стриди, месо, плодове и зе­ленчуци, а през 40-те години в Русия било изобретено и консервирано мля­кото на прах.

Най-известната консервена ку­тия в историята станала бяло-черве­ната опаковка за концентрирани супи на търговската марка „Кембъл“. И не случайно — етикетите за различните видове супи били изработени от не­безизвестния американски художник от словашки произход Анди Уорхол. Господин Уорхол дори увековечил супе­ната консервена кутия в нарисувана­та от него картина, наречена „12 ку­тии супа „Кембъл“.

Тубичките

За рождена година на тубичката се смята 1841, когато американският учен и художник Джон Ренд патенто­вал изобретените от него оловни тубички за бързоизсъхващи бои за ри­суване. Благодарение на тези тубич­ки цветовата палитра на художни­ците се обогатила значително, тъй като били създадени над 90 нови ню­анса, сред които: син кобалт, сие­на печена кафява, турско синьо, бур­гундско червено и др. Следващ етап в историята на тубичките станала изобретената през 1850 г. от зъболе­каря от Ню-Ландън — Уошингтън Ше­филд паста за зъби, която се борела с кариеса много по-добре, отколко­то праха за зъби. За опаковка на сво­ето гениално изобретение Шефилд решил да използва матални тубички, но за съжаление пропуснал да патен­това откритието си. По-предпри­емчив от него се оказал нюйоркски­ят аптекар Колгейт, който няколко години по-късно заимствал опита на Шефилд и патентовал тубичката за зъбна паста като собствено изобре­тение. Така се появила световноиз­вестната паста за зъби „Колгейт“, а през 1890 г. фирмата „Колгейт-Пал­молив“ за пръв път пуснала на пазара паста в тубички от добре известния ни тип (сн. 12). Постепенно калаят и оловото, използвани за направата на първите тубички, били заменени с алуминий, а по-късно — с пластма­са. Въпреки това тубичката запазила своята първоначална форма (сн. 13).

„Космическата одисея“ на тубич­ките започнала през 1964 г., когато в един от химкомбинатите на Есто­ния било организирано производство­то на алуминиеви туби с голям раз­мер за опаковане на хранителни про­дукти за съветските космонавти. Тубите обаче се оказали с много ма­лък отвор — само 6 мм и можело да бъдат използвани единствено за теч­но или пастообразно съдържание. За да направи възможно пълноценното хранене в орбита, през 70-те години на XX в. Тирасполският завод за мета­лолитография усвоил производство­то на туби с 8-милиметров отвор и това продължило до 1985 г., след кое­то производството било пренасоче­но към парфюмерийно-козметичната фабрика „Свобода“.

Целофанът

Прозрачен, влагонепроницаем и блес­тящ, целофанът буквално вършел чу­деса. Независимо от икономическата депресия в САЩ през 30-те години на XX в. той продължавал да бъде пред­почитан като опаковъчен материал, тъй като придавал особена свежест на продуктите. Откривател на це­лофана през 1911 г. станал швейцар­ски химик, опитващ се да изобрети покритие на покривките за маса, ко­ето да ги предпази от петна. След патентоване и усъвършенстване на продукта от компанията „Дю Пон“ през 1927 г. производството на це­лофан придобило промишлени маща­би (сн. 14).

Пластмасовите опаковки

Ерата на пластмасите започнала през 1907 г., когато немският учен Фридрих Кипинг открил силикона, а белгийският му колега Лео Хендрик Бекелен изобретил фенолформалде­хидната смола. Двете открития пре­образили света. В качеството си на заместител на естествените мате­риали пластмасата била използвана дълго време, тъй като била подходя­ща за създаването на изящни обтека­еми форми, наложени от съвременния дизайн. Дълги години пластмасата не намирила подходящо приложение в об­ластта на опаковъчното производ­ство. Едва по-късно — по време на Втората световна война, произво­дителите се сетили за нея. Ярък при­мер за това станал американският етилцелулозен флаг със завинтващо се капаче, произвеждан за войници­те. В пластмасови форми се опакова­ли медикаменти, продукти и оръжие. Целофанените вторични опаковки на американските цигари и топлинно оформените блистер-опаковки за ле­карства също се появили по време на Втората световна война.

Полученият през 1941 г. от англий­ските химици Уинфийлд и Диксън по­лиетилентерефталат (PET) започнал да се употребява за опаковъчни цели едва в началото на 60-те години. От полиетилентерефталат се произ­веждали: тъкани за чували, меки кон­тейнери, разтягащи се и залепващи се ленти и др. В началото на 70-те го­дини специалисти от фирмата „Дю Пон“, САЩ се научили да правят заго­товки от PET и да издуват под наля­гане от тях бутилки за газирани на­питки.

Опаковките тип тетраедър

„Досега нито веднъж в история­та на човечеството математи­ческа идея не е намирала толкова успешна практическа материализа­ция“ — тези думи на великия датски физик Нилс Бор се отнасят за зна­менитата тетраедърна опаковка за мляко и млечни продукти „Тетра пак“. В действителност историята на „Тетра пак“ опаковката започна­ла с идеята на шведа Рубен Раусинг за създаване на принципно нова, ев­тина и хигиенична опаковка за мляко и млечни продукти. Пътят от идея­та до създаването обаче се оказал дълъг — цели 24 години — чак до ос­новаването на неголямото предпри­ятие „Окерлунд и Раусинг“, което Ра­усинг създал през 1929 г. заедно със своя приятел и съмишленик Ерик Окерлунд. Не без успех били създаде­ни няколко разновидности на опаков­ките за захар на пясък, брашно и дру­ги насипни продукти, но опаковката за мляко се оказала най-добрата идея. Знаменитата опаковка с квадрат­на форма била изобретена едва през 1944 г. от Ерик Валенберг — сътруд­ник на фирмата „Окерлунд и Раусинг“. Докато седял в дома си и майсторял хартиени макети на опаковки, г-н Ва­ленберг направил четиристенната пирамида (тетраедъра) и бил сигу­рен, че именно тя е идеалната фор­ма за съхранение на продукти. Пира­мидата имала няколко предимства пред всички останали форми — била лесна за конструиране, лесна за пъл­нене, удобна, заемала малко място и най-важното — била изключително преносима. Разбира се, минало време, преди новата опаковка да бъде пусна­та в производство. Първата опако­въчна линия за тетраедърни опаков­ки била конструирана през 1952 г. от шведската млечна асоциация „Лунда­ортенс“. Тя била предназначена за па­кетиране на мляко за деца в опаковки с обем 100 мл. През 1953 г. тетраед­ърните опаковки се наложили в най-големите млекозаводи в Стокхолм, а по-късно и в цялата страна. Извън Швеция първа инсталирала оборудва­нето „Тетра пак“ компанията „Астер Милкверк“ от немския град Хамбург. Оттук насетне започнало триум­фалното шествие на „пирамидките Тетра“ във всички точки на света.

През 1961 г. била разработена ан­тисептична разновидност на опаков­ката и срокът за запазване на млеч­ните продукти рязко се удължил. През 1974 г. от канадската фирма „Лийтъ­ри Сит“ за първи път в света опако­вали плодов сок в квадратна „тухлич­ка“ Тетра пак.

През 50-те години на XX в. безал­кохолните напитки и бирата се на­ливали предимно в стъклени бутил­ки. Стъкленият амбалаж се връщал на бутилиращите производители за многократно ползване и бил неудобен за складиране в супермаркетите. По­ради тази причина в големите градо­ве на Америка супермаркетите про­давали безалкохолни напитки и бира само в горещите летни месеци. Този проблем бил решен частично с поява­та през 1953 г. на консервената ку­тия, издържаща високото вътрешно налягане на бирата, но от друга стра­на, тя не била пригодена за пълнене с газирана вода и безалкохолни напит­ки. Проблемът отпаднал с изобретя­ването на алуминиевата кутия през 1958 г. и на капачето с пръстен през 1963 г. Всъщност имало трудности, тъй като за отварянето било нужно специално приспособление (нож, от­варачка или др.). Не било лесно и про­ектирането на пръстенчето за от­варяне на кутиите, тъй като често при отварянето им то се отчупвало и достъпът до съдържанието ста­вал невъзможен. Изминали още някол­ко години в проектиране на пръстен­че от материал, непозволяващ от­късването му от капака на кутията. През 70-те години на XX в. компания­та Кока-Кола практически напълно преминала към бутилиране на свои­те напитки в кутии от алуминий и в бутилки от полиетилентерефталат (PET-бутилки).

Няма съмнение, че най-съвършени­те опаковки са създадени от приро­дата, но кой знае — може би в близко бъдеще учените ще създадат универ­сална опаковка, наподобяваща твър­достта и невероятия естествен цвят на портокала, съхраняващ соч­ната мекота на вътрешността на плода.