Спомням си как преди 10 години в търсене на клиенти се налагаше да убеждаваме производителите от необходимостта продукцията им да е опакована и каква е ползата от това. В днешни дни това не е необходимо. Всеки производител знае,че опаковката е нещото,което прави стоката продаваема. Всички обаче се изправят пред решаването на една немаловажна задача,а именно как или по-точно в какво да опаковаме хранителни продукти?
В момента на пазара се предлагат широка гама от опаковъчни технологии,което прави избора още по-труден. За да направим правилния избор,е нужно първо да си отговорим на два основни въпроса:
1. Какъв тип хранителен продукт ще опаковаме,изхождайки от спецификата му и начина на производство?
2. Каква производителност ни е необходима в момента и каква би била тя след време?
В зависимост от трайността си хранителните продукти се делят на:
- Свежи — крехки продукти с много малка трайност — плодове и зеленчуци,свежи салати;
- Охладени — месни продукти или полуфабрикати както и сандвичи и др.;
- Малотрайни — термично обработени продукти с голямо водно съдържание;
- Трайни — сурово сушени месни продукти,сирена и кашкавали,дълбоко замразени храни или такива с много ниско водно съдържание;
Спрямо производителността си машините за опаковане на храни се разделят на такива с:
- Малка — малките опаковъчни машини работят с производителност от 1 до 3 цикъла в минута,т.е. от 60 до 180 опаковки за час (това означава,че ако опаковаме сирене от по 1 кг за час ние можем да опаковаме средно около 150 кг);
- Средна — машините от този клас работят с производителност от 3 до 10 цикъла в минута,т.е. от 180 до 600 опаковки за час (ако отново вземем примера със сиренето от по 1 кг,то за час ние можем да опаковаме средно около 450 — 550 кг);
- Висока — това са машини,които имат голяма производителност,но за сметка на това видовете опа ковки и техните размери са ограничени. Производителността им е от 10 до 50 опаковки в минута,т.е. от 600 до 3000 опаковки за час;
- Много висока — това са „истински чудовища“ с производителност от над 50 опаковки в минута. Тези машини се изработват специално за конкретна нужда и опаковат конкретен продукт или група продукти с почти неразличими разлики във формата.
В съвременното предлагане на машини за опаковане превес има технологията,която може да гарантира на потребителя качество,непроменено във времето — от излизането на продукта от завода–производител,до трапезата.
Интересна тенденция е изместването на полистироловите чинийки и стреч опаковката от т.нар Тray Sealer (трей-сийлър) опаковка и използването на защитна газова среда. Това не е нова технология,но тя се оказва подходяща за опаковане на свежи и малотрайни хранителни продукти. Това решение е подходящо при малка и средна производителност,като има два метода за опаковане — класически Tray Sealer или термоформинг. Водещи при избора на технология в този случай са начинът на поставянето на продукта в чинийката и стойността на опаковката. Очаквам в скоро бъдеще големите производители да достигнат пълния капацитет на опаковъчните си мощности и да потърсят по-производителни варианти. Решение в тази посока се явява технологията на Flowpack (флоупак) опаковане в защитна среда.
Постигането на оптимална производителност в опаковането при запазване на свежестта на продукта е от първостепенна важност както за производителя,така и за потребителите. За производителите на полуфабрикати от червено и бяло месо бих препоръчал моделите Тray Sealer на Henkovac–TPS1000 или TPS2000,в добавка с етикетиране на продукта в машината. Те са добър вариант за пестене на време и място,а и продуктите в повечето случаи са с фиксиран грамаж. Машината ще постави етикета на точното място върху или под опаковката,а също така може да отпечата и дата,партиден номер или баркод.
Друго интересно решение е патентованата от Cryovac® система DarFresh® (ДарФреш). Тя позволява да отворите от едната страна продукта и въпреки това в другия край той да остане във вакуум. Наблюдава се сериозен интерес към опаковането с фиксирано тегло. Проучвания сочат,че клиентите предпочитат вместо да висят на опашка пред щанда за месо или колбаси да си вземат опаковка,която е с цена „за брой“.В Европа се появиха т. нар. „умни етикети“,които променят цвета си,ако продуктът не е транспортиран или съхраняван правилно.
Въпросът (който все по-често ще си задаваме) е какво става с опаковката след нейната употреба, на коя горска полянка се търкаля или се носи волно от вятъра по градските улици? И в тази област се търсят решения. Големите технологични центрове работят по заместването на традиционните съставки с такива от растителен характер,способстващи по-бързото им разлагане. Развива се и технологията,използваща хартиени или картонени опаковки.
Моят съвет към всички,търсещи решения за опаковане е: обърнете се към специалисти,преценете правилно дали не се заблуждавате,избирайки решение,което в един момент би се оказало неподходящо или непроизводително. Опитайте се също така да мислите като потребител в магазина — дали бих купил този продукт в тази опаковка или не?