ProPack

През XX век картонът и конструкциите от него претърпяха интензивно развитие. Сега той покрива широка област от различните конструкции опаковки и ламинираните материали.

Въпреки своята древна и променлива история, днес хартията се произвежда предимно от дървесина. Хартията, използвана за производство на плътен и вълнообразен картон е с по-ниско качество в сравнение с хартията за печат, което се дължи на производствения метод. По-нискокачествената хартия се произвежда чрез смилане на дървесината в мелници и така се използва цялото количество дървесина, вложено в процеса. Производството на качествена хартия е по-съвършено и използва химически реакции за извличане на целулозните влакна от дървесината. И в двата случая, нишките се разстилат върху сита и се натрупват до постигане на желания грамаж. Картонът се различава от хартията по относителното си тегло. Хартията структурно става подходяща за картон при около 160 г/м2, въпреки че картонът обикновено е многослоен, докато хартията е еднослойна. В зависимост от специфичните изисквания, хартиената маса (пулпът) се третира до постигане на желаните визуални и физически характеристики на крайния материал. Чрез избелването се постига „чиста“ бяла повърхност, докато повечето рециклирани и по-нискокачествени хартии си остават определено кафяви. Картонът почти винаги е многослоен материал, което позволява при производството му да се вземат предвид печатът, цената, видът и експлоатационните качества. От това следва, че повърхностният слой трябва да е с по-високо качество, за да се нанася печатната графика върху него, докато масата материал на вътрешните слоеве може да е от по-ниско качество хартиена каша. Долният слой често има бариерни (защитни) свойства. Разбира се, този състав варира в широки граници в зависимост от изискванията, на които трябва да отговаря картонът. Съвременните картони за опаковане на течности или замразени храни имат допълнителни бариерни слоеве от фолиа или пластмасови покрития.

Първият от трите процеса за производство на опаковки от хартия и картон е печатането, при което различни цветове мастила се нанасят върху хартията или картона до получаване на желаното от клиента графично изображение. Печатът не е единственият начин за графично оформление на картонената опаковка – етикетите и релефното щамповане също осигуряват визуална среда. Етикетите могат да се използват, когато качеството на картона не отговаря на стандартите за печат, а с пресоване се постига релефен отпечатък, често използван за постигане на визия за стил или класа.

Вторият процес е щанцоването – при него картонът се изрязва до необходимата форма на плоската заготовка. Линиите на прегъване се щамповат върху заготовката, а изрезките отиват за рециклиране като производствен отпадък.

Плоската заготовка преминава през третия и последен процес на довършителни операции, които могат да включват изрязване на прозорци, нанасяне на лепило или покритие, ламиниране и др. за осигуряване на опаковката със защитен слой срещу въздействието на околната среда, в която тя ще трябва да се движи по предназначение. Тези въздействия могат да бъдат влага, горещина, студ, светлина и техните комбинации, както и проникване на пари, газове, прах и други замърсители. Това са само част от многото възможни условия и влияния.

Дизайнерът трябва внимателно да се запознае с изискванията към опаковката, тъй като те оказват влияние върху естеството, стила и материала на конструкцията. За разлика от опаковането въобще, от дизайнера на картонени опаковки не е непременно необходимо да се изисква да осигури защита на съдържанието на опаковката, което дава по-голяма свобода в конструкцията и атрактивността на формата. Ако картонената опаковка има и защитни функции, дизайнерът трябва да се съобрази с изискванията, поставени от продукта.

Чуплив ли е той, течен, твърд или газообразен?
Ще се стифира ли или не?
Тежък ли е или лек?
Трябва ли опаковката да е част от търговското представяне при продажбения процес?
Ще разчита ли тя изцяло на графичното изображение или визуалното ù представяне ще е комбинация от материал, цвят и структура?

Естеството на продукта определя начина, по който картонената опаковка ще се пълни, а това, от своя страна, определя и нейната конструкция. Ако опаковката ще се пълни ръчно (както е при повечето картонени опаковки за бързото хранене), тя трябва да е проста и лесна за формиране. Ако ще се пълни машинно, дизайнерът трябва да знае характеристиките на машината и ограниченията, които машинните операции поставят. Трябва ли да се залепва или ще се сглобява без лепила и други помощни средства? С каква скорост ще се сгъват и пълнят кутиите? След сгъването на друго място ли ще се пълнят?

Един опитен дизайнер е запознат с възможностите и ограниченията на различните конструкции – тогава бързо извлича приложимото решение. Известно е, че за повечето продукти може да е подходяща една и съща, семпла конструкция на картонената опаковка. Такива решения са изпитани в практиката и са публикувани в каталози с кодове за конструкциите, например: „Код за конструкции от вълнообразен картон“ на FEFCO и „Наръчник за конструкции на опаковки от картон“ на ECMA. Но освен почти стандартизираните конструкции и стилове, има много алтернативи, които могат да се използват за конкретни решения, съобразно изискванията към опаковката. Често те са с малки различия по отношение на затварянето, формирането на дъното или самата конструкция в зависимост от използването на лепила или „заключалки“.

Касите от вълнообразен картон не трябва да остават извън гамата конструкции за опаковки от картон. Те често се използват като групови и транспортни опаковки, тъй като защитните им характеристики са по-добри от тези на картонените кутии. Вълнообразният картон осигурява коравина на конструкцията и добра защита. Броят на слоевете при него зависи от необходимата защита на опакования продукт. Заради якостните си характеристики вълнообразният картон все по-често заменя транспортните опаковки от други материали, вкл. и дървените палети. В последно време той се използва и за рекламни и продажбени функции в местата за продажби.