ProPack

Ние живеем в свят, в който защи­тата на потребителите става все по-важна. За да защитава своите клиенти от опасностите, свързани с увредените продукти и за да си спес­ти скъпите съдебни преследвания, търговията на дребно все по-настоя­телно изисква от своите доставчици (главно производителите на храни, но и другите) да осигуряват писмени гаранции от техните доставчици, че в предприятията им е установена до­бра производствена практика (ДПП).

Законодателите също работят перманентно по този въпрос на наци­онално и международно ниво и перио­дично издават нови правила и норма­тиви в защита на потребителите.

ДПП означава наличие на система за тотален контрол във всяко пред­приятие. Целта е да се осигури от купуването на суровините и матери­алите до доставката на продуктите в обектите на клиентите, да се осъ­ществява мониторинг на всички па­раметри на качеството, хигиената и проследяването на стоките. За да е напълно ефективна, системата тряб­ва да издаде сертификат, приет от индустрията, опаковачите/пълначи­те, търговците и законодателите.
Да работи такава система в дадено предприятие означава, че:

• предприятието е защитено от съдебни преследвания (дъл­жимата прилежност);
• предприятието може да изда­де сертификат по искане на клиента и така избягва скъпи­те проверки (одити) от негова страна;
• предприятието има по-добър контрол върху цялостния произ­водствен процес. Това означава по-добро качество на продукци­ята и по-висока производител­ност.
Да нямаш такава система означава, че:
• всеки клиент ще идва все по-често в предприятието със списък на нещата за контрол, който списък той ще иска да се прилага в производствения процес на предприятието. Ако исканията от различните кли­енти са различни, разходите на предприятието със сигурност ще бъдат по-високи, ако то няма система за контрол;
• всеки клиент ще иска да праща периодично одитори в предпри­ятието, за да проверяват дали то зачита неговите контрол­ни процедури. Това също ще генерира допълнителни разходи за предприятието и за неговия клиент.

За да се въведе и усвои ДПП при опаковането на стоките, е нужно пре­минаване от „опаковката в изолация“ към „опаковането като интегрална част от продуктовата система“. На опаковката не трябва да се гле­да като на продукт сам за себе си, а като на част от опакования продукт и системата за неговото складиране и дистрибуция.

Важно е в този процес да се из­гражда мислене за жизнения цикъл, устойчивото развитие, екологосъо­бразните продукти и опаковки. Такова мислене подпомага оптимизирането на системите за управление, произ­водство и дистрибуция с цел постига­не на минимална употреба на ресурси и минимално увреждане на околната среда.

Какво значи „по-добър“ продукт? Това означава цялата система, в целия жизнения цикъл, да е оптимизирана – проектиране (дизайн), производство, дистрибуция, употреба и отстраня­ване (депониране).

Оценката на жизнения цикъл се разглежда като ценен инструмент за поставяне на реперите и показване на екоповедението на производители­те на опаковани стоки.

Директива 94/62 на ЕС дава съ­ществените изисквания за „количест­вено“ и „качествено“ предотвратява­не на въздействието върху околната среда. Стандартите CEN дават едно средство за доказване на съответ­ствието с тези съществени изисква­ния. Компаниите, които ги прилагат, трябва да се съобразяват с често появяващите се конфликтни социал­ни, икономически и екологични фактори, въздействащи върху избора на опаковките, като прилагат правилни решения за продукта, дистрибутор­ската система и евентуално за начи­на на съхранението и употребата му. Те често се затрудняват да вземат решение „да/не“ за съответствието с изискванията. Тогава могат да се обръщат към браншовата асоциация или към властите за вземане на пра­вилно решение.

На практика, компаниите вече започват да интегрират свои про­цедури за „постепенно подобряване“ на опаковките спрямо изискванията на продуктите. От друга страна, на потребителите трябва да се даде всякаква възможност да правят „ин­формиран избор“. Затова фактите трябва да се представят по лесно разбираем начин, като се има предвид усложняването на търговските про­цеси.

Мисленето за устойчиво разви­тие в опаковането трябва да покрива цялата верига на снабдяването – от суровините и материалите до край­ния потребител. Важно е да се разби­ра как социалната устойчивост може да повлияе върху опаковъчната индус­трия (особено що се отнася до пробле­мите със здравето и сигурността), върху диалога между участниците, върху информирането и обучаването на потребителите, и върху добрата практика за заетостта. В опаковъч­ната индустрия вече се работи по екологичните постижения и проблеми, които се документират, но много въ­проси остават нерешени. Предстои съществена работа в областта на оползотворяването и анализа на жиз­нения цикъл на материалите. Иконо­мическите аспекти са от критично значение, но често се преекспонират.
Устойчивото развитие вече е съ­ществена част от стратегиите на компаниите. В един свят на намаля­ващи ресурси, политическа и икономи­ческа нестабилност, бедност и нара­стващо население, простото правене на печалба вече не е достатъчно за оцеляването и успеха на бизнеса. Все повече водещи компании в света пре­връщат социалните, екологичните и икономическите проблеми в сърце­вина на своите бизнес стратегии. Устойчивостта за опаковъчната индустрия е нещо много повече от един екологичен проблем. Придобива­не на устойчивост означава разработване и прилагане на стратегия върху тройна основа – постигане на успех в социален, екологичен и иконо­мически смисъл. Този подход вече е водещ в оценките на инвеститорите и акционерите. Печалбите също са по-сигурни и легитимни, когато се по­добрява ефективността и се намаля­ват отпадъците чрез увеличаване на производителността и редуциране на разходите.

Оценката на жизнения цикъл (ОЖЦ) е насочена към използването на ресур­сите и потенциалните въздействия върху околната среда (ОС) „от люл­ката до гроба“ на производството и употребата на конкретен продукт/система за определен период от вре­ме при определени условия на производство, транспортиране, употреба и оползотворяване след употреба. Описанието на ЖЦ е процес, основан на база данни, за определяне на коли­чествата и класифициране на изис­кванията за енергията и суровините, емисиите във въздуха и водите, гене­рирането на твърди отпадъци и други видове натоварвания на ОС по време на ЖЦ на даден продукт или процес.

Процедурата за ОЖЦ е насочена към оценяване на потенциалното на­товарване на ОС от изследваната система и съдържа елементи на су­бективна оценка, когато различните потенциални въздействия върху ОС (като изчерпване на ресурсите и про­мяна на климата) трябва да се подла­гат на сравнение.

Добре направената ОЖЦ трябва да доведе до подробна и специфична информация, която е полезен инстру­мент за:

• идентифициране на пунктове­те от ЖЦ на продукта/систе­мата, в които потенциалните натоварвания на ОС са високи;
• оценяване на последствията от възможните промени в ЖЦ на продукта/системата.
Една ОЖЦ може да даде информа­ция само за изследвания продукт/сис­тема и е валидна само за ограничен период от време – за толкова, за кол­кото време дадените параметри ос­тават непроменени.

Типичната ОЖЦ не характеризира „риска“ или „безопасността“ на дадена технология. Те се определят по-добре с оценката на екологичния риск.

ОЖЦ е само един инструмент от цялостен инструментариум. За да има принос към цялостната дейност за устойчиво развитие, всяко вземане на решение трябва да включва и со­циалните, и икономическите аспекти (като функционалната стойност на опаковката, например: защита, хигие­на, безопасност, разходи, възприемане от потребителя, удобства).
Междувременно, международната търговия претърпя основни промени с изместването на ударението от заплахите ЗА търговията към запла­хите ОТ търговията. Докато някои главни актьори в международната търговия наблягат на идентифицира­нето и минимизирането на рисковете за сигурността на международните стокови потоци (особено в контей­нерната търговия), други са загриже­ни за новите изисквания за сигурност, които налагат допълнителна тежест върху техните крехки икономики. Съ­ществува голяма опасност страните в преход и развиващите се страни да не бъдат в състояние да споде­лят ползите от глобализацията и да бъдат маргинализирани, т.е. да ос­танат в периферията на процесите. Въздействията на новите предизвикателства и промени върху най-слаби­те участници в глобалната система за търговия ще бъдат почувствани от тях по-остро и по-силно. Затова ООН осигурява един неутрален форум за обсъждане на проблемите.

Неефективните търговски про­цедури и липсата на улеснения за тър­говията оказват силно негативно влияние върху малките и средните предприятия и върху предприятия­та от развиващите се страни. При­чината е, че пратките с по-ниска стойност се натоварват с непропор­ционално високи утежнения поради фиксираните цени, които се плащат на единица товар.

Оценява се, че инвестирането в улесняване на търговията би имало много силен ефект, тъй като ще до­веде до увеличаване на експорта от страните в преход и от развиващите се страни в размер от порядъка на де­сетки милиарди долари, до повишена ефективност, нови работни места, прозрачност, увеличаване на постъ­пленията в държавните бюджети, форсиране на конкуренцията. Затова на форума на ООН се търсят решения за опростяване на търговските про­цедури и на информационните пото­ци, за подобряване на логистиката в непостоянната среда на международната търговия и за ускоряване на дви­жението на стоките, голямата част от които са опаковани.