ProPack

Свят

„Устойчивото развитие на опаковане­то трябва да стане част от фирмена­та култура на всяка компания – от висшето ръководство до долу. То трябва да е водещо при всяко корпоративно решение – от вида на закупуваната копирна хартия (естествено – ре­циклирана) до начините на проекти­ране и изработване на продуктите, а след това и до транспортните схеми за доставка до потребителите.”

Така очертава Mary Ann Falkman, главен редактор на Packaging Digest, най-горещата тема от дебатите на двудневната мартенска встъпителна конференция за устойчиво опаковане в Орландо, организирана от Intertech-Pira, в която са участвали по равно над 150 притежатели на продуктови марки и доставчици на опаковки и 26 говорители.

Анализът на жизнения цикъл на опакованите продукти има решаващо значение за измерване успеха на всяка опаковка, но за да се наложи практика­та на устойчивото опаковане, потре­бителите трябва да бъдат обучени. Най-вероятно е този процес да бъде споделен между производителите на опаковъчна техника, доставчиците на опаковъчни материали и прите­жателите на марки за потребител­ски стоки. Главната роля се пада на асоциациите, както и на медиите. Устойчивото развитие на опаковане­то изисква и много повече научно–из­следователска работа от досегашна­та. Едва сега за повечето компании започва истинският път на опита и грешката. Докато по-големите ком­пании за опаковъчни материали вече от едно десетилетие разполагат с магистрални директиви за устойчиво опаковане, повечето производите­ли на потребителски стоки чак сега стъпват на тази пътека.

Европа

В областта на опаковането на сто­ките Брюксел провежда политика на опростяване и хармонизиране на зако­нодателството в ЕС. В тази посока Съветът за конкуренцията на ЕС е по­стигнал споразумение производители­те на хранителни продукти да имат свобода при избора на размерите/вместимостта на използваните от тях опаковки за по-голямата част от производствената си номенклатура. Така отпадат някои търговски бари­ери, осигурява се терен за конкурен­цията и се разширяват възможностите на потребителите за избор. Това съвпада с желанието на супермарке­тите да се снабдяват с по-голямо многообразие от опаковъчни размери и вместимости. Като следствие въз­никва необходимостта от по-гъвкави производствени мощности за прера­ботвателите на храни, част от кои­то трябва да се осигурят от произ­водителите на опаковъчна техника.

През май т.г. споразумението под форма на нова директива е било одобрено от страните–членки и под­крепено от правосъдната инстан­ция на ЕС. Директивата позволява свободно използване на опаковъчни размери за всички предварително опаковани продукти, с изключение на вината и спиртните напитки. Тя ще улесни търговията на компаниите в рамките на ЕС и адаптирането на продуктите им към потребителски­те предпочитания. Това символизира приноса на Европейската комисия (ЕК) към намаляване на административни­те ограничения и на разходите за биз­неса и потребителите, както и уве­личаване на възможностите за избор на последните, като законовата рам­ка за защитата на потребителите включва по-рано приетите директиви за единичното ценообразуване, недо­бросъвестната търговска практика на бизнеса спрямо потребителите и изискванията за етикетиране.

Веднъж приета, директивата ще замести 27 различни национални на­редби и две директиви на ЕС за но­миналните количества. Тя ще влезе в сила 18 месеца след нейното приема­не, като за определени масови продукти ще има удължен срок за прилагане­то ú.

От октомври 2006 г. от прера­ботвателите на храни се изисква да имат системи за проследяване на опа­ковъчните материали. Това е част от политиката на ЕС за безопасност на храните, изискваща проследяемост на храните и на материалите в контакт с храни. Изискванията са регламен­тирани през 2005 г. в Наредба на ЕС 1935/2004 за осъвременяване на пре­дишната директива по тази тема.

Съгласно Наредбата, преработва­телите трябва да регистрират и оси­гуряват съответните записи за ре­гулаторните органи, за да могат те да проследяват всеки материал или продукт по всички етапи от произ­водството, преработването и дист­рибуцията. Чрез тези записи трябва да може да се идентифицират учас­тниците, от които и за които произ­лизат опаковките и другите материа­ли в контакт с храни. В Наредбата се третират материали като пластма­си, хартии, картони, стъкло, метали, дървесина, керамика, каучук, корк, тек­стил, восъци и мастила. Изискванията за проследяемост са приложими за всички хранителни продукти, храни за животни, животни за добив на храни и всички оператори по хранителната верига – от селското стопанство до преработването, транспорта, съхра­нението, дистрибуцията и търговия­та на дребно до потреблението.

Регистрираната информация за проследяване трябва да се съхранява за период от 5 години и да бъде неза­бавно предоставяна на компетентни­те органи при поискване.

Започналата през 2006 г. в Брюк­сел програма за научни изследвания и технологично развитие в областта на радиочестотните идентификато­ри (РЧИД) е насочена към по-инте­лигентните решения за увеличаване ефективността на глобалното снаб­дяване и произтичащото изграждане на глобална продуктова информацион­на мрежа на базата на електронно­то кодиране. Въз основа на огромния потенциал на тази технология, в на­чалото на т.г. ЕК е започнала разра­ботването на стратегия за нейното развитие, като се има предвид, че тя има широко приложение – от борбата с кражбите и фалшификациите, през проследяването на опакованите сто­ки до подобряването на здравеопазва­нето за населението.

Според Europen – Европейската организация за опаковане и околна среда, влязлата в сила на 01.06.2007 г. Наредба на ЕС за регистриране, оце­няване, оторизиране и ограничаване на химическите вещества (REACH) налага преки задължения на компании­те, без да е необходимо да прилагат националните наредби, като засяга всички участници от веригата „Опа­коване“. Въпреки че е фокусирана върху веществата, Наредбата засяга и ве­ществата в предметите и допълни­телните материали, а опаковките по­падат в категорията предмети. Така тя се простира върху хартиената каша, хартията и картона, пластма­сите, металите, стъклото, покрити­ята, печатните мастила и лепилата. Доставчиците, преработвателите и вносителите на суровини, матери­али и крайни продукти трябва да мо­гат да докажат, че познават своите задължения относно веществата в предметите, необходимостта от пререгистриране и регистриране на веществата, а в някои случаи – тях­ното оторизиране. С други думи, тех­ните вещества в допълнителните материали (например в мастилата, покритията и лепилата) или в пред­метите (например опаковките) могат да бъдат произвеждани, предлагани на пазара и използвани само за приложе­нията, за които са регистрирани.

Тъй като сроковете за предприема­не на съответните действия са мно­го кратки, най-спешната крачка е пре­ценяването на пререгистрирането. Компаниите трябва много бързо да започнат одит на своите продуктови портфолиа и да проведат разговори с клиентите и доставчиците си. Произ­водителите на опаковки, онези които опаковат продукти и притежателите на марки/производителите на проду­кти, трябва да окуражат доставчи­ците да пререгистрират своите ве­щества до декември 2008 г. Тъй като не се предвиждат санкции за нереги­стриране след извършена пререгис­трация, няма гаранция че вещества, които не са пререгистрирани, ще мо­гат да бъдат регистрирани в предви­дените от Наредбата срокове – така може да се наложи нерегистрираните вещества да бъдат изтеглени от па­зара. Важни решения за изтегляне или не на вещества от пазара могат да бъдат отложени при условие, че те са били пререгистрирани.

България

Динамиката в европейското законо­дателство се отразява и в българ­ското. Всички нови, променени и до­пълнени разпоредби се пренасят от законотворците в нормативните ак­тове. Често в наредбите за продукци­ята на българските производители се третират опаковането и етикети­рането на стоките. Тези текстове са важни не само за стокопроизводи­телите, но служат като ориентир и за доставчиците на опаковки, опако­въчни материали и техника, за тър­говците на опаковани стоки, както и за екологичните и потребителските организации.

Тук е представена въвеждаща сигнал­на информация за публикувани през по­следните месеци в Държавен вестник допълнения и изменения на наредби, в които по един или друг начин се зася­га опаковането и етикетирането на продуктите:

□ НАРЕДБА № 47 от 28 декември 2004 г.
ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ХРАНИТЕЛНИТЕ ДОБАВКИ
(загл. изм. – ДВ, бр. 44 от 2007 г.)
В сила от 01.08.2005 г., Издадена от Министерството на здравеопазването
Раздел I.
Общи положения
………………………………………...
Чл. 1 (2) (Изм. – ДВ, бр. 44 от 2007 г.) Хранителните добавки се предлагат на пазара като храни, представят се като такива и достигат до крайния потребител само предварително опаковани.
…………………………………………
□ НАРЕДБА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ БЪРЗО ЗАМРАЗЕНИТЕ ХРАНИ
В сила от 08.12.2003 г.
Чл. 1. С наредбата се определят изискванията към производителите и тър­говците относно:
………………………………………….
3. начините за етикетиране и за обозначаване на бързо замразени­те храни;
…………………………………………..
Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 39 от 2007 г., в сила от 15.05.2007 г.) Бързо зам­разените храни, предназначени за доставяне на крайния потребител, трябва да са опаковани от производителя или опаковача в подходяща опаковка, която да ги предпазва от микробиологични или други форми на външно замърсяване и от изсъхване.
………………………………………….
□ НАРЕДБА ЗА РЕДА И НАЧИНА НА КЛАСИФИЦИРАНЕ,
ОПАКОВАНЕ И ЕТИКЕТИРАНЕ НА ХИМИЧНИ ВЕЩЕСТВА И ПРЕПАРАТИ
(загл. изм. – ДВ, бр. 66 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)
В сила от 01.01.2004 г.
Обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2003 г.
Глава първа.
Общи положения
Чл. 1. С наредбата се определят:
……………………………………..
2. (изм. – ДВ, бр. 66 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) изискванията за опаковане и етикетиране на опасни химични вещества и пре­парати;
…………………………………………
4. (нова – ДВ, бр. 66 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) допълнител­ните изисквания към опаковките и етикетите на някои химични вещества и препарати;
5. (нова – ДВ, бр. 66 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) критериите за избор на алтернативно наименование на вещество, влизащо в състава на химичен препарат, което може да се изпише върху ети­кета на този препарат.
……………………………………….
□ НАРЕДБА № 3 от 4 юни 2007 г.
ЗА СПЕЦИФИЧНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАТЕРИАЛИТЕ И ПРЕДМЕТИТЕ, РАЗЛИЧНИ ОТ ПЛАСТМАСИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА КОНТАКТ С ХРАНИ
Издадена от Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите. Обн. ДВ. бр.51 от 26 Юни 2007г.
Раздел I.
Общи положения
Чл. 1. С тази наредба се определят специфични изисквания към материалите и предметите, включително активните и интелигентните материали и предмети, различни от пластмаси и предназначени за контакт с храни, наричани по-нататък „материали и предмети“.
…………………………………………….
□ НАРЕДБА № 1
ЗА СПЕЦИФИЧНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАТЕРИАЛИТЕ И ПРЕДМЕТИТЕ ОТ ПЛАСТМАСИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА КОНТАКТ С ХРАНИ
(загл. изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.)
В сила от 06.02.2003 г. Издадена от Министерството на здравеопазва­нето, Министерството на икономиката и Министерството на околната среда и водите
Обн. ДВ. бр.13 от 5 Февруари 2002 г.
Раздел I.
Общи положения
Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2006 г.) С тази наредба се определят:
1. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) специфичните изисквания към матери­алите и предметите, включително активните и интелигентните материали и предмети от пластмаси и предназначени за контакт с храни, наричани по-нататък „материали и предмети“;
2. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) списъците на разрешените вещества за производството на материалите и предметите от пластмаси;
3. чистотата на субстанциите и специфичните условия за използва­нето им;
4. допустимите нива на миграция на нискомолекулни вещества от материалите и предметите във или върху храните, с които те вли­зат в контакт;
5. правилата за извършване на контрол върху материалите и пред­метите, както и на субстанциите, от които са направени;
6. начинът за етикетиране и обозначаване на материалите и предме­тите, както и необходимата информация, която трябва да ги съпро­вожда при предлагане на пазара;
7. редът за извършване на официален контрол върху материалите и предметите.
…………………………………………………..

Извадки от Държавен вестник