Сегашната криза извади наяве невероятната уязвимост на много от системите на съвременните общества — зависимостта от изкопаемите източници на енергия, от потреблението и от неговото кредитиране. Инвеститорите биват съветвани да диверсифицират своите портфолиа и да намаляват рисковете за сметка на намаляването на възвръщаемостта.
Всичко това засяга и бъдещето на отделните индивиди, но фундаменталната мъдрост на тези съвети се подценява на различните обществени нива. През последните години се забелязва все по-силно поставяне на акцента върху устойчивостта — както върху социалният и екологичен, така и върху нейния икономически аспект.
В последно време бяха въведени различни, сравнително лесно изпълними и ефективни по отношение на разходите стратегии за устойчиво опаковане — намаляване използването на суровини, оптимизиране на потреблението на енергия и материали. Но задълбочените анализи ни подсказват да се готвим за несигурно бъдеще във връзка с енергията, климата и материалните ресурси, оказващи дълбоки въздействия върху пазарите и потреблението.
Устремът към устойчиво развитие поражда нови решения и модели, но трябва да е пределно ясно, че сме по средата на големи промени, изискващи разкриването на възможности за създаване на стойност, работни места и нови производства, както и на технологии, които да ни отведат към по-устойчиво бъдеще. Опаковането предлага благоприятни възможности за постигане на устойчивост, и то без да се стъпва непременно върху схващането за борба с трудните икономически времена, а като се осъзнае, че има голям смисъл в създаването на пазари за преработени след употребата им материали, и в инвестирането в обучение, инфраструктура и технологии, осигуряващи по-ефективен процес на постигането на устойчивост.
Рано или късно, рецесията ще отмине, но ние трябва да се подготвим за възстановяването и да приберем плодовете от този процес. За тази цел могат да се предприемат още отсега някои общовалидни мерки, отнасящи се и до заетите с дейности в опаковъчната сфера — подготовка на програми за обучение, сключване или предоговаряне на дългосрочни лизинги, проучване за нови доставчици и търговци, преразглеждане на капиталовложенията в светлината на пазарния потенциал, подкрепа на хората в преодоляването на страховете им и др. В такива мерки има дълбок смисъл, тъй като в икономическите цикли винаги се крият благоприятни възможности — просто те трябва да се разкрият навреме и да се използват без бавене.
Доказано е, че по време на криза оцеляват предимно онези производители, които осигуряват допълнителни услуги към основната си дейност. Един, за сега не много развит модел, е примерът с разширяването на опаковъчните производства с услуги по пълнене на опаковките. Някои логистични компании добавят към своите дейности и опаковане по контракт. Добавянето на услуги може да направи дадена компания незаменима в очите на своите клиенти. То може да се свърже с новите технологии и така иновативните услуги да се комбинират със свежи идеи за трансформиране на основната икономическа активност на компанията.
Известни търговски вериги залагат на агресивната политика в ценообразуването. Втората по големина верига за продажба на дребно в света Carrefour е обявила пускането в продажба на нова линия продукти със собствена марка и значително
по-ниски цени. Целта е, да се задържат потребителите, които са с намалена платежоспособност, и да се промени визията на компанията на сравнително скъп търговски обект. С този подход Carrefour се надява да постигне и увеличение на дела на продуктите със собствена марка до 50% от всички предлагани стоки.
Притиснати от тежкия икономически климат, производителите на хранителни продукти се отварят към търсенето на конструктивни решения за намаляване разходите за опаковане на продукцията. До скоро производителите се концентрираха предимно върху разходите, свързани с производството на продуктите, но вече се фокусират върху потребителските и транспортните опаковки. В търсене на точката, в която се намира равновесната цена, те са принудени да балансират между икономиите и имиджа на своите стоки. Според английската консултантска фирма Packology, понастоящем постижимото намаляване на разходите в цялата опаковъчна снабдителска верига е около 27%. Фирмата оценява, че ако всички компании — големи, малки и средни, се включат в намаляване то на опаковъчните разходи, без да се накърнява имиджа на продуктите, икономиите имат потенциала да достигнат двуцифрено изражение.
Оценявайки, че подобреното опаковане може на помогне на експорта, президентът на Асоциацията на ливанските индустриалци е подчертал значението на опаковането за международното икономическо развитие. Според него, подобряването на брандинга чрез опаковането и на етикетирането на ливанските продукти, представлява голяма крачка към съвместяването на ливанската продукция с международните стандарти и оздравяването на икономиката на страната. Подкрепен от ЮНИДО и от местната организация Market Access and Compliance for Lebanese Exports, стартиралият миналата година проект LibanPack има за цел да увеличи разбирането за значимостта на опаковането сред ливанските бизнес среди посредством работни срещи, програми за обучение и квалификационни пътувания. По проекта се предвижда и основаването на „Център по опаковане“, планиран да функционира като национален център за всички участници в ливанската опаковъчна снабдителска верига.
Силен импулс за новите разработки на известната опаковъчна компания Sudpack, базирана в Германия, е дала нарастващата потребност на хранителната индустрия от оптимално използване на суровините, намаляване на отпадъците и отличително опаковане на продуктите. Компанията е демонстрирала своето последно поколение гъвкави опаковъчни филми, системи за повторно затваряне на обелващи се фолийни капаци и алтернативни решения на опаковките от стъкло и алуминий на мартенското изложение Anuga FoodTec в Болоня. От Sudpack считат, че при ценообразуването на пластмасовите опаковки не трябва да се разчита на спада в цените на петрола от последно време, тъй като нефтът е на изчерпване в световен мащаб и дългосрочната тенденция подсказва нов скок в цената му. Затова, за да устояват на рецесията, производителите трябва да се стремят към устойчиво и икономично опаковане, което е изгодно както за производителите на опаковки, така и за техните клиенти. Производителите на храни трябва да се насочат към използването на олекотени опаковки, чрез които се пестят разходи за транспорта и за отстраняването им след употреба, като по този начин същевременно се щади и околната среда. Съвременните пластмасови опаковки (като подложките за храни) трябва да се стифират удобно и на големи височини, с което тяхното транспортиране поевтинява и се улеснява. Освен това, тяхно присъщо качество е стабилността и устойчивостта на удари, с което се минимизират бракуваните количества. Особено препоръчителни са стоящите пликове за стерилизирани и пастьоризирани продукти, както и заместването на алуминиевите композитни материали с чисти (без примеси) бариерни пластмаси. Стоящите пликове печелят вниманието на потребителите не само поради чудесния си външен вид върху рафтовете в магазините, но и поради съзнанието, че са със сравнително ниски материални разходи. Многослойните стерилизуеми пластмасови филми позволяват повторно подгряване на продуктите в опаковките, изработени от тях, както и удобното за потребителите повторно отваряне и затваряне. Високите печатни качества на филмите позволяват не само привлекателно графично оформление на опаковките, но и честа смяна на печата за по-малки серии опаковки с помощта на 10-цветна флексографска технология, при която предпечатната подготовка е по-евтина.