Имайки предвид обхвата и растящата интелигентност на днешните снабдителски вериги, не е изненадващо, че цялостното им и точно описание с една дума или израз е невъзможно. Едно е ясно – в съвременния безпрецедентно глобализиращ се, задвижван от потребностите и високо рисков свят, стоките и информацията вървят ръка за ръка. А повечето стоки са опаковани…
Преди години снабдителската верига (СВ) се свързваше единствено със снабдяването. Днес със същия успех тя може да бъде наречена „верига на потреблението“, „верига на търсенето“ и дори „стойностна верига“. Отгоре на всичко, повечето СВ трудно биха могли да се нарекат вериги. Те приличат повече на съвместни интерактивни мрежи, всяка точка от които влияе върху решенията и действията във всяка друга точка. При това би било коректно най-добрите СВ да се наричат „информационни вериги“, защото се отличават с интелигентно управление на информацията за материалните потоци.
Днешното конкурентно обкръжение е по-взискателно от когато и да било и изправя нови предизвикателства пред СВ в лицето на информационните технологии и електронната търговия. Много компании от дълго време се занимават сериозно със СВ, в които участват, разбирайки, че конкуренцията вече не е толкова между отделните компании, колкото между снабдителските вериги и тяхната способност да доставят стоки. Разглеждането на една комплектна вери га показва, че опаковането не е „допълнение“, а важен участник в текущото развитие на СВ.
Производителите на опаковъчни материали и опаковки са в сърцевината на сектора за потребителско опаковане. В снабдителската верига те са разположени между своите доставчици (на суровини, оборудване и др.) и следващите звена (опаковачи, търговци и потребители). Опаковачът може да е и притежател на марката, с едно важно изключение — търговците със собствени продуктови марки.
Около 70–80 % от всички произвеждани опаковки се използват в снабдителските вериги за потребителски стоки. Останалата част е за промишлените стоки, като материали и изделия на химията, машиностроенето, селското стопанство, строителството и др. Докато снабдяването на опаковъчните производства е твърде фрагментирано, доставчиците на суровини се интегрират в големи международни конгломерати. В резултат производителите на опаковки често се оказват притиснати между големите доставчици и големите клиенти. Тази не много завидна позиция се усложнява от растящата мощ на многобройните търговци.
Благодарение на увеличеното използване на външни контрактори, участието на притежателите на марки в производствените процеси се разводнява. Дори когато произвеждат продуктите си в собствени предприятия, те могат да осигуряват тяхното опаковане по субконтракти (с подизпълнители по договор). Така използването на външни ресурси се увеличава, както, например, при изработването на къси промоционални серии, при провеждане на пазарни тестове, при лансиране на нови продукти и т.н. Този вид решения се диктуват от необходимостта за намаляване на разходите по дължината на снабдителската верига, увеличаване на ефективността и фокусиране върху използването на основни външни компетенции.
Консолидирането на търговията на дребно води до интензифициране на конкуренцията, поради което разходите стават ключов фактор. Влиянието на търговците върху притежателите на марки се увеличава с поставянето на ударението върху логистичните разходи.
Едновременно с това се увеличава бързината, с която стоките стигат до пазарите, а притежателите на марки се оказват принудени да предвиждат нововъзникващите потребности и да реагират на тях с необичайно висока скорост.
Всички тези движещи сили налагат необходимостта от по-голяма продуктова диференциация и усилен брандинг на реалните пазари. Като следствие идва принудата за ускорено въвеждане на новите продукти и усилване на маркетинговите кампании. Това открива пътя към търсене на нови възможности за опаковане на стоките, включително използването на нови ресурси (outsourcing), тъй като стокопроизводителите не винаги разполагат с необходимите компетенции в тази важна дейност за пазарната реализация на тяхната продукция. Така те се принуждават да консолидират процесите от производството до реализацията в обстановка на усложняващи се СВ за задоволяване изискванията на разпръснатите клиенти. При това те трябва да гледат по нов начин на капиталовложенията в опаковъчните процеси и материали, тъй като в действителност цената на опаковането е само част от разходите по дължината на веригата на снабдяване.
Комбинацията от всички тези сили и фактори роди една потребност от съвсем нов тип услуги, свързани с включването на неизползвани до тогава възможности от вида „outsourcing“. Като пример може да се посочи козметичният бранш, в който около 15–20% от продукцията вече минава през някакъв вид „outsourcing“ услуги, преди да се появи по рафтовете на магазините.
Тези нови услуги са два основни вида. Първият вид включва управление на снабдяването (УС) и управление на продажбите (УП). УС увеличава потребителската стойност на продуктите чрез оптимизиране на стоковите потоци, на съпътстващите услуги и на информацията в СВ. Така се намаляват разходите на притежателите на марки и се увеличава разполагаемостта с уеднаквени маркови опаковки в глобален мащаб. УП се грижи за попълване на стоковите наличности при производителите, тъй като клиентите не потвърждават веднъж вече направените поръчки. Така се постигат баланс в наличната стокова номенклатура, по-ниски разходи за доставки и администриране и увеличена продуктивност на процесите. Вторият вид услуги се основава на нуждите на брандинга от промотиране (реклама) и защита на марката.
В допълнение към иновациите и лансирането на продуктите, новаторството в опаковането е много важно средство за засилване и вдъхване на нов живот на марките. В действителност опаковането все още не е напълно използван източник на иновации, който може да получи импулс от взаимното споделяне на ресурсите и на ноу-хау в рамките на СВ, както и от „клонирането“ и използването на идеите по нов начин. Освен това, опаковането е незаменимо за използване на новите технологии и решения за защита на марката от фалшификации и имитации. Тук предизвикателството е да се ускори ходът на иновирането и да се върви с една крачка пред фалшификаторите. Вече се наблюдава интегриране на марковото опаковане по-скоро в мрежа, отколкото във верига. Това е съвсем нов подход към опаковъчните проблеми на притежателите на марки във връзка с описаните нови услуги. Един пример за новия тип услуги е предлаганата от Georgia-Pacific LLC програма за оптимизиране на опаковъчните системи. С нейна помощ компаниите могат да постигнат по-големи печалби и по-висока устойчивост чрез идентифициране на неефективните елементи в опаковъчните снабдителски вериги и тяхното оптимизиране. Програмата осигурява безкомпромисен петстепенен анализ на цялостната СВ на компанията, като се концентрира върху опаковъчния дизайн, оптимизирането на материалите, формирането на товарните единици и складовите процеси, включващи производителност, манипулиране и дистрибуция. След триседмична работа екипът, работещ по програмата, предоставя на компанията подробен доклад за съвместното постигане на икономии на средства, печалби и устойчиво развитие.